Хронологичен списък | Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 10 юни 2026 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Приложима ли е закрилата по чл. 333 КТ, когато служителят умишлено е отказал да съдейства на работодателя при изпълнението на задълженията по тази разпоредба, включително чрез отказ да представи декларация относно здравословното си състояние?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Кои са доказателствените изисквания и кумулативните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по ЗДДС, които следва да докаже данъчно задълженото лице?

Как следва да се разпредели доказателствената тежест между страните в производството по оспорване на ревизионен акт, особено по отношение на доказване реалността на доставките и тяхната връзка с икономическата дейност?

В каква степен документалната обоснованост и наличието на редовни счетоводни документи са достатъчни за признаване на разходи за данъчни цели по ЗКПО и за възникване на право на приспадане на ДДС?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Как се определя вътрешното убеждение на съда в процеса на постановяване на решение съобразно чл. 14 НПК?

В какви граници съдът разполага със суверенно право да преценява фактите по делото?

Dictum – Pro Bono – 9 юни 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

При упражнено право на изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС само от един от съсобствениците, при която съсобствениците са повече от двама, в какъв обем следва да му се признае това право – само съразмерно на притежаваните от него идеални части, или за цялата част, с която продавачът – съсобственик се е разпоредил?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са законовите предпоставки за откриване на временен път по реда на чл. 190, ал. 1, 2 и 3 ЗУТ, когато имотът има лице към проектирана, но неизпълнена улица, и как се тълкуват разпоредбите, касаещи урегулирани и неурегулирани територии?

Следва ли да се счита за изпълнено изискването на чл. 14, ал. 4 ЗУТ за наличие на лице към улица, когато уличната регулация е отразена само в графичните части на плана, но липсва в текстовата част на регулационната заповед?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са изискванията за оборване на материалната доказателствена сила на протокола за оглед като официален удостоверителен документ?

Dictum – Pro Bono – 8 юни 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Допустимо ли е осъдително решение по иск по чл. 109 ЗС, с което ответникът е осъден да премести използваните от него охладителни системи за хладилни витрини на магазин за хранителни стоки, без да е посочено конкретното място на преместване, и редовна ли е исковата молба с такъв петитум?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Възниква ли осигурително правоотношение между страните само въз основа на сключен и валиден трудов договор, без реално упражняване на трудова дейност от работника?

Имат ли органите на НОИ компетентност да установяват факта на действително упражнявана трудова дейност по трудово правоотношение, без да се произнасят по валидността или съществуването на самото трудово правоотношение?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са критериите за квалифициране на длъжностното присвояване като “особено тежък случай”?

Dictum – Pro Bono – 5 юни 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Приложима ли е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотеза като настоящата, в която съсобственикът на дворното място с договора за продажба се е разпоредил освен с притежаваната от него ид. част от мястото, така и със самостоятелния етаж от жилищната сграда, на която е бил едноличен собственик?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

В кои случаи наличието на сключен трудов договор води до възникване на осигурително правоотношение и каква е ролята на реалното упражняване на трудова дейност за възникването на това правоотношение?

Може ли липсата на действително полагане на труд по сключен трудов договор да бъде основание за обявяване на неговата недействителност или за преценка по чл. 74, ал. 1 КТ?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са задълженията на въззивната инстанция при проверка на присъдата и как тя трябва да отговори на възраженията относно пълнотата и оценката на доказателствения материал?

Как въззивният съд като втора първа инстанция трябва да установи фактите в съответствие с процесуалните изисквания преди да определи правното им значение?

Какви изисквания се поставят пред съдилищата при оценката и кредитирането на доказателствата, особено при наличие на противоречия в доказателствената съвкупност?

Dictum – Pro Bono – 4 юни 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Може ли да бъде придобита по давност реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ и при липса на юридическо основание за обособяването й като самостоятелен имот в действащата кадастрална карта?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са задълженията на работодателя по отношение на начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения съгласно чл. 128 и чл. 270, ал. 3 КТ?

В компетентността на кой орган попада издаването на задължителни предписания за начисляване и изплащане на дължими трудови възнаграждения при наличие на трудовоправен спор – административния орган или съда?

Съществува ли законова пречка един и същи въпрос да бъде предмет на задължително административно предписание и на съдебно решение при наличие на противоречие между тях?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Може ли определението по чл. 213, ал. 5 НПК, с което е потвърден отказ на прокурора да образува наказателно производство, да бъде предмет на възобновяване на наказателно дело съгласно изчерпателния списък в чл. 419 НПК?

Съществува ли правно основание за възобновяване на производството по чл. 213, ал. 5 НПК въз основа на обстоятелството, че с потвърждаване на отказа на прокурора се поставя край на процесуалното развитие, подобно на определението по чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК?

Може ли принципът non bis in idem да служи като основание за допустимост на искането за възобновяване на определение по чл. 213, ал. 5 НПК, което потвърждава отказ на прокурора да започне разследване?