Dictum – Pro Bono – 4 юни 2026 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Отговор
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Какви са задълженията на работодателя по отношение на начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения съгласно чл. 128 и чл. 270, ал. 3 КТ?
В компетентността на кой орган попада издаването на задължителни предписания за начисляване и изплащане на дължими трудови възнаграждения при наличие на трудовоправен спор – административния орган или съда?
Съществува ли законова пречка един и същи въпрос да бъде предмет на задължително административно предписание и на съдебно решение при наличие на противоречие между тях?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
По силата на разпоредбата на чл. 128 КТ, законодателят установява задълженията на работодателя за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя. Неначисляването според отработените дни и неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им.
Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ въвежда в задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. От страна на органа не са ангажирани нито пред контролните органи, нито в съдебното производство доказателства за извършено начисляване и плащане на дължимите трудови възнаграждения на служителите, съобразно установените като отработени дни.
Правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за начисляване и изплащане на процесните трудови възнаграждения е реализирано при установеното наличие на материалноправните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ.
Неоснователни са възраженията на касатора, че дадените предписания са незаконосъобразни, тъй като с тях се решават въпроси от компетентността на общия съд. Съгласно чл. 404, ал. 3 КТ, когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът, може да бъде решен само от съда. В конкретния случай не са представени доказателства, че процесните трудови възнаграждения са предмет на съдебно производство. Последното води на извод, че към момента на тяхното издаване административният орган е разполагал с властнически правомощия да стори това.
Действително развилите се обществени отношения относно които са дадени предписанията Д „ИТ“ биха могли да бъдат предмет на разглеждане от съда, същите касаят трудовоправен спор, от което следва и предоставената възможност на контролните органи, при констатирано нарушение на трудовото законодателство, да представят своето становище по този въпрос. Нормата на чл. 404, ал. 3 КТ е диспозитивна и представлява само една правна възможност, която обаче не изключва правомощието на контролните органи на Д „ИТ“ по своя инициатива или по предложение на синдикална организация да приложат принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.
В тази връзка е и разпоредбата на чл. 404, ал. 4 КТ, според която, когато в случаите по ал. 3, по един и същ въпрос, е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда. Именно от тази норма следва да се направи извода, че липсва законова пречка един и същи въпрос да бъда предмет на дадено задължително предписание или на съдебно решение.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Отговори
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат