Dictum – Pro Bono – 4 юни 2026 г.

По силата на разпоредбата на чл. 128 КТ, законодателят установява задълженията на работодателя за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя. Неначисляването според отработените дни и неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им.

Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ въвежда в задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. От страна на органа не са ангажирани нито пред контролните органи, нито в съдебното производство доказателства за извършено начисляване и плащане на дължимите трудови възнаграждения на служителите, съобразно установените като отработени дни.

Правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за начисляване и изплащане на процесните трудови възнаграждения е реализирано при установеното наличие на материалноправните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ.

Неоснователни са възраженията на касатора, че дадените предписания са незаконосъобразни, тъй като с тях се решават въпроси от компетентността на общия съд. Съгласно чл. 404, ал. 3 КТ, когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът, може да бъде решен само от съда. В конкретния случай не са представени доказателства, че процесните трудови възнаграждения са предмет на съдебно производство. Последното води на извод, че към момента на тяхното издаване административният орган е разполагал с властнически правомощия да стори това.

Действително развилите се обществени отношения относно които са дадени предписанията Д „ИТ“ биха могли да бъдат предмет на разглеждане от съда, същите касаят трудовоправен спор, от което следва и предоставената възможност на контролните органи, при констатирано нарушение на трудовото законодателство, да представят своето становище по този въпрос. Нормата на чл. 404, ал. 3 КТ е диспозитивна и представлява само една правна възможност, която обаче не изключва правомощието на контролните органи на Д „ИТ“ по своя инициатива или по предложение на синдикална организация да приложат принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.

В тази връзка е и разпоредбата на чл. 404, ал. 4 КТ, според която, когато в случаите по ал. 3, по един и същ въпрос, е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда. Именно от тази норма следва да се направи извода, че липсва законова пречка един и същи въпрос да бъда предмет на дадено задължително предписание или на съдебно решение.