Dictum – Pro Bono – 5 юни 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Приложима ли е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотеза като настоящата, в която съсобственикът на дворното място с договора за продажба се е разпоредил освен с притежаваната от него ид. част от мястото, така и със самостоятелния етаж от жилищната сграда, на която е бил едноличен собственик?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Собственикът на самостоятелно жилище, представляващо отделен етаж от къща, построена в съсобствено дворно място при разпореждането си със собствения си самостоятелен обект от сградата не е длъжен първо да предложи етажа на собственика на другия етаж, т. е. в хипотезата на съществуваща етажна собственост разпоредбата на чл. 33 ЗС не е приложима.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
В кои случаи наличието на сключен трудов договор води до възникване на осигурително правоотношение и каква е ролята на реалното упражняване на трудова дейност за възникването на това правоотношение?
Може ли липсата на действително полагане на труд по сключен трудов договор да бъде основание за обявяване на неговата недействителност или за преценка по чл. 74, ал. 1 КТ?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Съобразно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Трудовото и осигурителното правоотношение не са идентични, тъй като, за да се счита едно лице за „осигурено лице по смисъла на легалната дефиниция в пар. 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, същото следва да има не само валидно сключен трудов договор, а и реално да е упражнявало трудова дейност в полза на осигурителя. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството "осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски.
Законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т е., ако не е предоставена реално работна сила. Именно това обстоятелство – дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана трудова дейност през процесния период, е бил подложен на изследване и установяване в хода на административното производство. В същото време липсата на реално престиране на труд по един трудов договор т. е неговото неизпълнение от една от страните, не може да се разглежда като основание за обявяване на неговата недействителност т. е. да е основание за преценка по чл. 74, ал. 1 КТ.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес; Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта
Въпроси
Какви са задълженията на въззивната инстанция при проверка на присъдата и как тя трябва да отговори на възраженията относно пълнотата и оценката на доказателствения материал?
Как въззивният съд като втора първа инстанция трябва да установи фактите в съответствие с процесуалните изисквания преди да определи правното им значение?
Какви изисквания се поставят пред съдилищата при оценката и кредитирането на доказателствата, особено при наличие на противоречия в доказателствената съвкупност?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
На въззивната инстанция е вменено задължение да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните (чл. 314, ал. 1 НПК). Успоредно с това – тя има ангажимент да даде отговор на изрично наведените възражения за пълнотата и оценката на доказателствения материал, а като втора първа инстанция и такава по фактите следва да предприеме необходимото за изясняването на обективната истина, когато намери пропуск в дейността на първостепенния съд.
Маркирането на противоречията в доказателствената съвкупност не е равнозначно на обсъждането им.
Въззивният съд е такъв и по фактите и процесуалният му ангажимент е да ги изясни в съответствие със стандарта, зададен от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Едва след установяването на фактите по предвидения процесуален ред е мислимо отреждането на правното им значение.
Решаващите по фактите съдилища са изцяло суверенни в преценката си да кредитират едни доказателства и да отхвърлят други, но следва да сторят това след всеобхватен и задълбочен анализ на годните доказателства и доказателствени средства като изложат ясни мотиви и посочат недвусмислено кой факт приемат за установен и въз основа на какви доказателства. А при наличие на противоречия в тях да ги обсъдят и дадат ясен израз на волята си да приемат с доверие едни и да отхвърлят като некредибилни други.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат