Хронологичен списък | Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 3 юни 2025 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Относно спазването на формата по чл. 137, ал. 4 Търговския закон.

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Как следва да се определи размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл при липса на актуален размер на основната месечна заплата на служителя поради премахване на заеманата от него длъжност?

Може ли органът по назначаване чрез действия като закриване на длъжности и промени в длъжностното разписание да повлияе на размера на дължимото обезщетение, така че да се дерогира правилото на чл. 104, ал. 1 ЗДСл?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Може ли деянието да се квалифицира като непредпазливо убийство по чл. 122 НК, когато е налице умисъл за нанасяне на телесна повреда?

Dictum – Pro Bono – 2 юни 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Възможно ли е купувачът от публичната продан да поиска заличаване на възбрана, наложена върху имота по друго изпълнително производство, без представяне на доказателства, че възбраната му е непротивопоставима и не брани права?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Необходимо ли е наличие на субективен елемент (намерение или вина), за да бъде установено нарушение на забраната за дискриминация съгласно дефиницията в пар. 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр.?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какъв е приложимият процесуален ред за разглеждане на производство за приспособяване за изпълнение на присъда, постановена спрямо български гражданин в чужда държава, която понастоящем не е членка на ЕС?

Допустимо ли е приспособяване на правния характер и срока на наказанието при несъвместимост със законодателството на изпълняващата държава и какви са ограниченията при това приспособяване?

Какъв е размерът на приемания за изпълнение остатък на наказанието, когато с влязлата в сила присъда не е решено дали осъденото лице да бъде освободено от изтърпяване на част от наказанието?

Dictum – Pro Bono – 30 май 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Дали един или повече обекти са самостоятелни или несамостоятелни определя ли се от отразяванията в кадастралната карта и кадастралните регистри или определянето на един обект като самостоятелен става въз основа на правните норми и според строителните изисквания?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са задълженията на съда по отношение на служебното начало и процесуалното съдействие при разглеждане на административни дела, когато жалбата не съдържа конкретни възражения?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какво е значението на конкретният принос на дееца за настъпването на престъпния резултат?

Прекъсната ли е причинната връзка между поведението на лицата и настъпилия резултат, когато те не са били на работа по време на злополуката?

Кога е налице ли е независимо съпричиняване?

Dictum – Pro Bono – 29 май 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

При спор за смисъла на договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг за определено вземане, длъжен ли е съдът да изследва уговорката с оглед характера на задължението?

Възможно ли е давностният срок на задължението на първоначалния длъжник да е различен от давностния срок на задължението на встъпилия в дълга нов длъжник?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Върху кого пада доказателствената тежест за установяване на реалното извършване на доставката на услуги с оглед правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС?

Може ли липсата на трудови договори, материали или техническо обезпечение при доставчика да бъде основание за отказ от признаване на правото на приспадане на ДДС за получателя?

Има ли значение участието на подизпълнители или предходни доставчици при преценката за наличие на реална доставка и правото на приспадане на данъчен кредит?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Пречка ли е за прилагане на абсолютната давност обстоятелството, че тя се прилага за първи път в касационното производство?

Какви са последиците от изтичането на давностния срок за наказателното преследване и как съдът следва да процедира в тази ситуация?

Dictum – Pro Bono – 28 май 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Искането на взискателя за насрочване на опис на движими вещи представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност за вземането, ако исканият опис не е извършен?

От кой момент има действие и от кога следва да се прилага разрешението дадено с т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на висящи изпълнителни производства?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Подлежи ли на административен контрол изпращането на възлагателно писмо от Столична община до частен съдебен изпълнител за събиране на публично вземане по наказателно постановление?

Задължена ли е Столична община да прекрати изпълнително дело и да уведоми частния съдебен изпълнител при направено от длъжника възражение за изтекла давност по чл. 82, ал. 1, б. а ЗАНН?

Налице ли е основание за ангажиране на отговорността на администрацията за вреди от незаконосъобразно бездействие, довело до принудително събиране на погасено по давност задължение?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Изключва ли разпоредбата на чл. 343г НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК приложението на чл. 55, ал. 3 НК в случаите, в които основното наказание за извършено престъпление по чл. 343 НК е определено при условията на чл. 55 НК?

Може ли фактът на спазването на правилата относно разрешената скорост и контролирането на ППС да бъде отчитан като самостоятелен фактор, облекчаващ наказателната отговорност на дееца за извършени от него други нарушения на правилата за движение?

Какви критерии трябва да са изпълнени, за да бъде определена санкцията като явно несправедлива поради определянето ѝ в по-малък размер?