Dictum – Pro Bono – 16 юли 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Недействителност, Нищожност
Въпрос
Знанието на приобретателя за тежко увредено здравословно състояние в терминален стадий на прехвърлителя следва ли да се приравни на знание, че смъртта на прехвърлителя ще настъпи в кратко време след приключването на спора?
Отговор
С договора, по силата на който се прехвърля имот срещу поето от приобретателя задължение да гледа и издържа прехвърлителя, задължението на приобретателя е срочно. Срокът е относително неопределен, т. е. страните сключват договора с оглед на едно събитие, което непременно ще настъпи – смъртта на прехвърлителя, но не е известно кога тя ще настъпи. Договорът може да има действие по-продължително време, ако прехвърлителят достигне дълбока старост, или по-кратко време, дори съвсем кратко време, ако последният почине сравнително скоро след датата на договора.
Според съдебната практика настъпилата кратко време след сключването на сделката смърт на предишния собственик не означава, че сделката е без основание. Да се приеме обратното, би означавало да се отрече алеаторността като съществена характеристика на договора. По-старата съдебна практика приема, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка е нищожен поради липса на основание, щом при сключването му прехвърлителят е бил неизлечимо болен и приобретателят е знаел за предстоящата в близко време смърт. В същия смисъл и по-новата практика изисква за прогласяване нищожността на такъв договор поради липса на основание да се установи наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключването на сделката за скорошното настъпване на смъртта. Разяснено е, че такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите - инсулти, сърдечносъдови - инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност, и то в т. нар. терминален стадий (предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т. н. Същевременно се обръща внимание на това, че допускането, че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да почине, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Следва да се имат предвид и разясненията, че самото болестно състояние на прехвърлителя и знанието на това състояние от приобретателя не означава, че договорът е лишен от основание. Нещо обикновено е именно при продължително заболяване или при песимистична след продължително заболяване прогноза да се прибягва до прехвърляне на имот срещу задължение за гледане, защото точно тогава прехвърлителят се нуждае от грижи, а и от издръжка.
Преценката дали знанието на приобретателя за тежко увредено здравословно състояние в терминален стадий на прехвърлителя следва да се приравни на знание, че смъртта на прехвърлителя ще настъпи в кратко време след приключването на спора, следва да се прави за всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото, включително наличие на поставена медицинска диагноза и лекарска прогноза за развитието на заболяването и настъпването на близък и неизбежно предстоящ летален изход, информираността на приобретателя за тежестта на заболяването, външната проява на ясни и видими признаци за необратими увреждания в здравето на прехвърлителя и възприемането им от приобретателя.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Какви са условията за прилагане на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ при отменени по съдебен ред административни актове, издадени от органи по КСО?
Може ли платеното адвокатско възнаграждение в административно производство по обжалване на незаконосъобразен акт да се квалифицира като имуществени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ?
Съвместима ли е разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО с конституционните принципи за право на защита и отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразни актове?
Отговори
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения - чл. 54ж, ал. 1 КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт.
С Решение №6/05.06.2025 г. по к. дело №28/2024 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 120, ал. 2 Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 110 от 1999 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 25/2025 г.).
Също така според разпоредбата на чл. 7 Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Анализирайки цитираните разпоредби от КРБ Конституционният съд с Решение №6/05.06.2025 г. по к. дело №28/2024 г. е приел, че разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО противоречи на правото на защита (чл. 56 Конституцията) и на принципа на отговорност на държавата за вреди (чл. 7 Конституцията), поради което същата е обявена за противоконституционна.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 1 КСО предвижда пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да се подават жалби, като в т. 2, б. б са посочени разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал. 1 КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва единствено решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производствата по чл. 117 КСО при обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Административният орган с издаването на атакувания административен акт е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. Както правилно е посочил първоинстанционният съд ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не е било издадено незаконосъобразното Разпореждане, за което, както вече бе посочено по-горе законодателят е предвидил задължително обжалване по административен ред. С оглед което за лицето не е налице друг ред за защита и репариране на имуществените вреди, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издаденото му разпореждане по административен ред пред горестоящия орган, освен този по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на разпоредбите на Конституцията и на принципите на правовата държава.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Какво е значението и правните последици от предишно осъждане с присъда, издадена от съд на държава – членка на Европейския съюз, по отношение на прилагането на института на условното осъждане?
Какво трябва да се разбира под „разследване" по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК?
Отговори
Осъдителната присъда, издадена от съд на държава – членка на Европейския съюз, има съществено значение за делото и следва да бъде взета предвид съгласно нормата на чл. 8, ал. 2 НК. Според въведеното в нея правило влязлата в сила присъда, постановена в друга държава-членка, за деяние, което съставлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. Значението и правните последици на предишно осъждане с такава присъда имат отношение към прилагането на института на условното осъждане, както се настоява и в искането за възобновяване. Тоест, налице е изискуемата се предпоставка по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК – новооткритите обстоятелства да имат съществено значение за делото.
В съдебната практика еднозначно се приема, че по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК под „разследване" за констатиране на релевантни обстоятелства за отмяна на влезлия в сила съдебен акт трябва да се разбира както разследване, извършено в рамките на конкретно наказателно производство, така и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма за установяване на факти и обстоятелства, която е способна да гарантира тяхната обективност и достоверност – напр. процес по ГПК или по АПК, или при друга служебна дейност на прокуратурата като проверка по чл. 145, ал. 1 ЗСВ.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат