Българското прецедентно право – Страница 48 – Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 17 юни 2025 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Налице ли е правен интерес за ищеца (взискател) от предявяване на установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК, когато разпределението е приключило чрез прихващане по чл. 461 ГПК след предявяване на иска?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какво е правното значение на липсата на индивидуализация на закупените авточасти във фактурите и протоколите за ремонт за правото на упражняване на данъчен кредит по ЗДДС?

Може ли закупен специален автомобил чрез вътреобщностно придобиване (ВОП), който не е отразен в счетоводството и не е регистриран по ЗДвП, да обоснове право на приспадане на данъчен кредит?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Следва ли наличието на пряк умисъл от обстоятелството, че инкриминираните парцели не са регистрирани и нямат никаква връзка с управляваното дружество?

Означава ли липсата на двойно деклариране, че никой не обработва и стопанисва земите?

Dictum – Pro Bono – 16 юни 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Допустимо ли е въззивното решение, когато първоинстанционният съд е постановил няколко решения по едно и също дело, подписани в електронната система в различни часове на една и съща дата, и кое от тях следва да се приеме за валидно?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са условията за прилагане на чл. 79, ал. 2 ЗДДС при последваща доставка на недвижим имот, за изграждането на който е ползван данъчен кредит?

Може ли промяната в законовата уредба на режима на доставка на стари сгради от облагаем към освободен да се приеме като основание за неприложимост на механизма за корекция по чл. 79 ЗДДС, на основание чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС?

Допустимо ли е извършването на корекция на ползван данъчен кредит, когато са изминали повече от 5 години от упражняване на правото на кредит, с оглед изключенията, предвидени в чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗДДС, при наличие на дълготрайни активи – недвижими имоти?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Необходимо ли е наличието на предумисъл за убийство, за да е осъществен фактическият състав на престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК?

Достатъчно ли е престъплението да е тежко и да е свързано с посегателство срещу живота, за да се приложи чл. 38а НК, или е необходимо реализацията му да се отличава с изключителна тежест, която е неприсъща на останалите престъпления от същия вид?

Dictum – Pro Bono – 13 юни 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

При прекратяване на исковото производство в закрито заседание, преди провеждане на устните състезания, ответникът може ли да представи доказателства за направените преди прекратяването на делото разноски, с молба по реда и в срока на чл. 248 ГПК?

Допустимо ли е при наличие на правен интерес да бъде предявявен отрицателен установителен иск за собственост, когато е налице спор за материално право в случаите по чл. 53 ЗКИР?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Следва ли да бъдат заличени личните данни на лице от информационните масиви на МВР след неговата реабилитация, когато данните са свързани с извършено престъпление?

Съответства ли националната уредба относно съхранението на лични данни от полицейските органи на изискванията на Директива 2016/680 и практиката на Съда на Европейския съюз?

Извършена ли е от административния орган законосъобразна преценка относно необходимостта от продължаване на обработването и съхранението на личните данни към момента на подаване на искането за заличаване?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Възможно ли е да се изключи съставомерността на деянието с оглед на възможността да се ползва или приспадне данъчен кредит за внесения ДДС?

Dictum – Pro Bono – 12 юни 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Може ли съдът да не кредитира експертно заключение, мотивирайки се със свои специални знания от областта, в която е възложил изготвяне на експертизата?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Настъпва ли погасяване на публичните задължения на данъчно задълженото лице чрез прихващане по силата на закона, предвид наличието на насрещни, изискуеми и ликвидни вземания?

Имат ли органите по приходите задължение да извършат служебно прихващане по реда на чл. 129, ал. 1 ДОПК и представлява ли тяхното бездействие съществено нарушение на административнопроизводствените правила, засягащо законосъобразността на ревизионния акт?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Налице ли е нарушение на принципа на разкриване на обективната истина, когато съдът не е събрал всички относими доказателства, въпреки че е имало възможност за това и които биха могли да имат съществено значение за изясняване на фактите?

Налице ли е нарушение на принципа на разкриване на обективната истина, ако съдът е обсъдил доказателствата едностранно или превратно?

Представлява ли нарушение на принципа на свободното вътрешно убеждение, ако вътрешното убеждение на съда не е формирано въз основа на всички доказателства?

Dictum – Pro Bono – 11 юни 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Допустимо ли е съдът служебно, без да е предявен такъв иск, да направи извод, че упълномощителната сделка, с която собственикът на имота е оправомощил за разпореждане с него, е нищожна, защото кметът, извършил нотариалното удостоверяване, не е проверил дееспособността на упълномощителя?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Кой следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушението – кметът на общината в лично качество или самата община като юридическо лице?

Допустимо ли е налагане на имуществена санкция по ЗЗЛД на физическо лице, каквото е кметът на община, в светлината на приложимите разпоредби на ЗАНН и Регламент (ЕС) 2016/679?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Кои са субективните или обективните критерии за безпристрастност на съдиите?