Dictum – Pro Bono – 24 юли 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Доказване; Облигационно право, Неоснователно обогатяване
Въпрос
Относно разпределението на доказателствената тежест за установяване разместването на имуществени блага без основание, в резултат от неоснователно получаване на имущество от едно лице за сметка на друго лице. (По иск за обезщетение за отнето владение на гараж, находящ се в двора на жилищна сграда)
Отговор
С разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е създадена възможност при неоснователно разместване на имуществени блага, имущественото равновесие между отделните субекти да бъде възстановено, като всеки, който се е обогатил за сметка на друг, бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. По смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД разместване на имуществени блага, лишено от основание, има при неоснователно получаване, придобиване или спестяване на имущество от едно лице за сметка на друго лице. Владението е имуществено благо само доколкото е свързано с материални имуществени ползи. Ето защо в обхвата на обогатяването по чл. 59, ал. 1 ЗЗД може да се включи и получаването на владение, ако е свързано с имуществени ползи. Фактическият състав на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва наличие на обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото, връзка между обедняването и обогатяването, липса на основание за обогатяването и липса на друг иск, с който обеднелият да се защити. Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си, от което следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката между тях).
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Коя следва да бъде крайната дата на определения едногодишен срок на инвалидност при преосвидетелстване, извършено преди изтичането на предходния срок, съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза?
Следва ли при липса на изрична норма за определяне на крайна дата на инвалидност при по-ранно преосвидетелстване административният орган да прилага принципите на законност, справедливост и съразмерност с оглед целта на закона?
Отговори
Началната дата на загуба на работоспособността или датата на инвалидизиране / задължителен елемент на всяко ЕР/, е момента в който е настъпила трайната неработоспособност, като тази дата е свързана с правото на осигурително плащане /пенсия за инвалидност/.
Анализът на разпоредбите на чл. 69, чл. 70 и чл. 71 Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ сочат на извода, че при определяне на същия или по-нисък процент ТНР, датата на инвалидизиране се определя при първото освидетелстване на лицето и не се променя при следващо преосвидетелстване, като крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването /чл. 69, ал. 2 НМЕ/.
Законовата празнота и липсата на нормативно регулирано определяне на крайната дата на срока на инвалидизиране при хипотезата на по-ранно преосвидетелстване, извършено преди датата по чл. 69, ал. 2, така както изрично е уредена обратната хипотеза в чл. 69, ал. 3 НМЕ, не освобождава административния орган да приложи принципите на законност и съразмерност, за да се постигне целта на закона.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес; Престъпления против личността, Убийство, Убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана
Въпрос
Трябва ли разговорът между полицейски служители и подсъдимия непосредствено след деянието да бъде приравнен на разузнавателна беседа по смисъла на чл. 118, ал. 2 НПК?
Отговор
Правилно е да не се ценят показанията на свидетелите относно информацията, която им е станала известна непосредствено след като са пристигнали на местопроизшествието, при положение, че тези свидетели са били полицейски служители, които са пристигнали на място в изпълнение на професионалните си задължения и са провели разговор с подсъдимата непосредствено след инкриминираното деяние. Такъв разговор трябва да бъде приравнен на разузнавателна беседа по смисъла на чл. 118, ал. 2 НПК, което е и основание тази информация да не бъда ползвана за изясняване на фактите по делото.
Разбира се, тези полицейски служители могат да бъдат разпитвани в качеството им на свидетели по отношение на обстоятелства, които са възприели лично, тъй като по отношение на тях тази процесуална забрана не важи.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат