Българското прецедентно право – Страница 20 – Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 24 февруари 2026 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Какъв е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане на потребител за връщане на суми, платени от него на кредитор при начална липса на основание за това в изпълнение на договор за потребителски кредит, който е недействителен поради противоречие с изискванията, предвидени в Закона за потребителския кредит?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какво е значението на неспазване административнопроизводствените правила относно удължаването на сроковете за ревизия и издаването на ревизионния акт по ДОПК?

Какви са основанията за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, и как се разпределя доказателствената тежест между страните при оспорване на фактическите констатации в ревизионния акт?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какъв е правилният тълкувателен подход при съпоставянето на чл. 26, ал. 4 и чл. 27, ал. 3 от Наредба №1 от 19 юли 2017 год. относно сроковете за съхранение и изследване на кръвни проби?

В какви срокове е допустимо тестването на контролната кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол и какво значение има определението на 3-месечния срок като “минимален”?

Каква е доказателствената стойност на резултатите от изследване на контролна кръвна проба, извършено след изтичане на 3-месечния срок, предвид научните ограничения относно гарантирането на вакуума в епруветките?

Dictum – Pro Bono – 23 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

При предявен иск по чл. 109 ЗС и искане ответникът да преустанови неоснователни действия, с които пречи на достъпа на ищеца до спорната собственост, адекватна обезпечителна мярка ли се явява осигуряване на достъп до тази спорна собственост?

Допустимо ли е налагане на обезпечителни мерки, при положение че с тях се постига резултат, който следва да се постигне с влязло в сила съдебно решение при уважаване на иска, който се обезпечава?

Допустимо ли е съдът да определи такава обезпечителна мярка, с налагането на която да се замести решението по делото, като се осъществи търсената с иска защита?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Компетентен ли е заместник-кметът на община да издаде разрешение по чл. 52 ЗС, когато законът не предвижда възможност за делегиране на тези правомощия?

Може ли разпоредбата на чл. 17, ал. 2 АПК да се използва като основание за делегиране на материалноправни правомощия от кмета на заместник-кмета при издаване на индивидуални административни актове по чл. 52 ЗС?

Длъжен ли е кметът на общината да даде указания на заявителите да отстранят неяснотите в искането си, когато то съдържа противоречия относно предмета – преместване на дървета или отсичане на клони и корени?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Как се разграничава недопустимото подстрекателство към извършване на престъпление от законосъобразното прилагане на специални разузнавателни средства в рамките на допустима оперативна дейност?

Кои са критериите за преценка на наличието или липсата на полицейско подстрекателство според практиката на ЕСПЧ и националната съдебна практика?

Dictum – Pro Bono – 20 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Релевантен ли е за основателността на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК фактът на удовлетворяване в хода на исковото производство на конкретното изпълняемо право, което е предмет на акта на съдебния изпълнител по висящо изпълнително дело за овластяване на взискателя да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, в случай че по изпълнителното дело има други неудовлетворени парични вземания?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Компетентни ли са органите по приходите да издадат акт за прихващане и възстановяване (АПВ) на данък при източника въз основа на извършена проверка и съответната административна практика?

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз облагането с данък при източника на дивиденти, разпределени от български дружества към дружества, установени в Гибралтар, въз основа на национална административна и съдебна практика?

Следва ли възстановеният недължимо внесен данък при източника да бъде върнат на данъчнозадълженото лице с компенсаторна лихва за целия период от плащането до възстановяването, при положение че е внесен в изпълнение на административна практика, призната за противоречаща на правото на ЕС?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Как се определя понятието “културна ценност” в контекста на чл. 278а, ал. 1 НК – чрез легалната дефиниция в чл. 7 ЗКН или чрез категориите в приложение №12 на Наредбата?

Dictum – Pro Bono – 19 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Представлява ли вписването на Удостоверението за вписване по чл. 263 в, ал. 1 ТЗ вписване на прехвърляне на собственост върху недвижим имот или това вписване само удостоверява настъпилото правоприемство?

Важи ли изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК за удостоверяване наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за прехвърляем имот, в случаите на преобразуване чрез вливане на търговско дружество?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са изискванията към мотивирането на решението на помощния орган при приемане на писмена обосновка за необичайно благоприятна оферта по чл. 72, ал. 3 ЗОП и как следва да бъдат изложени фактическите и правни основания за тази преценка?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какъв е обхватът на понятието “значителни вреди” при престъплението безстопанственост и какви видове щети се включват в този елемент от фактическия състав?

Dictum – Pro Bono – 18 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Когато между страните в делбеното производство е налице влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС, с което е признато за установено по отношение на съделителя-ответник, че съделителят-ищец е собственик на идеални части от процесния имот на основание наследяване и сключена от наследодателя правна сделка, и съделителят-ответник по иска за делба и по иска за собственост предяви срещу съделителя-ищец иск за прогласяване нищожността на същата прехвърлителната сделка, на която е бил основан и искът за собственост, налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между делбеното производство и производството по установителния иск за нищожност на сделката?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са условията за възникване на осигурително правоотношение при физическо лице, регистрирано като земеделски производител?

Представлява ли само регистрацията като земеделски производител и подаването на декларации достатъчно доказателство за упражняване на трудова дейност и придобиване качеството “осигурено лице”?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какъв режим следва да се определи при изтърпяване на две наказания лишаване от свобода – един общ режим или различни режими за всяко наказание поотделно?

Съответства ли на целите на наказанието и пенитенциарния закон преминаването от по-лек към по-тежък режим при последователното изтърпяване на наказанията?

Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. в от ЗИНЗС относно определянето на режим при сборуване на две наказания лишаване от свобода?