Dictum – Pro Bono – 24 февруари 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Неоснователно обогатяване, Погасителна давност
Въпрос
Какъв е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане на потребител за връщане на суми, платени от него на кредитор при начална липса на основание за това в изпълнение на договор за потребителски кредит, който е недействителен поради противоречие с изискванията, предвидени в Закона за потребителския кредит?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Определянето на началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане на потребител за връщане на суми, платени от него на кредитор при начална липса на основание за това в изпълнение на договор за потребителски кредит, който е недействителен поради противоречие с изискванията, предвидени в ЗПК, е поставено в зависимост от установяването на това дали потребителят е знаел или разумно е можел да знае за недействителността на този договор.
Преценката дали и кога е настъпило това условие се извършва въз основа на установените по делото обстоятелства, като за да се приеме, че такова знание е налице у потребителя, трябва да се докаже, че той е запознат с фактите, водещи до недействителността на договора, както и с правната им преценка, която предполага този потребител да е наясно с правата, които съгласно ЗПК възникват за него, за да защити интересите си.
Ако в производството е доказано, че потребителят е знаел или разумно е могъл да знае за недействителността на договора за потребителски кредит към момента, в който кредиторът е получил престираните от потребителя суми по него, то тогава началният момент на погасителната давност за вземането на потребителя за връщане на тези суми по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ще е този, указан в т. 7 Постановление №1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, а именно денят на получаване на престацията. Ако по делото не е установено, че условието за знание на потребителя е осъществено към момента на плащането на сумите в изпълнение на недействителния договор за потребителски кредит, давностният срок за реституционното му вземане за връщане на тези суми не може да започне да тече от момента на тяхното плащане, защото това нарушава принципа на ефективност. В тази хипотеза давностният срок ще започне да тече от момента, в който е доказано, че потребителят е узнал или разумно е могъл да узнае за недействителността на договора за потребителски кредит.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Какво е значението на неспазване административнопроизводствените правила относно удължаването на сроковете за ревизия и издаването на ревизионния акт по ДОПК?
Какви са основанията за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, и как се разпределя доказателствената тежест между страните при оспорване на фактическите констатации в ревизионния акт?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Неоснователно е оплакването, че при удължаването на сроковете за извършване на ревизията, органите по приходите са нарушили разпоредбата на чл. 114 ДОПК. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ДОПК позволява удължаване срока на ревизията и неспазването му не може да доведе до отмяна на ревизионния акт само на това основание. По същия начин се третират и сроковете за издаване на ревизионния доклад съгласно чл. 117, ал. 1 ДОПК. Касае се за инструктивни срокове, неспазването на които не погасяват компетентността на органите да го издадат, както правилно е прието и в обжалваното решение.
Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК регламентира обстоятелствата, при наличието на които органите по приходите могат да проведат ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното само ако наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите, като наличието на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е достатъчно за провеждане на облагането по аналог. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 - 124а ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуалния ред за това. При успешно проведено такова доказване, в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в РА. Тоест, за да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 ДОПК.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества
Въпроси
Какъв е правилният тълкувателен подход при съпоставянето на чл. 26, ал. 4 и чл. 27, ал. 3 от Наредба №1 от 19 юли 2017 год. относно сроковете за съхранение и изследване на кръвни проби?
В какви срокове е допустимо тестването на контролната кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол и какво значение има определението на 3-месечния срок като "минимален"?
Каква е доказателствената стойност на резултатите от изследване на контролна кръвна проба, извършено след изтичане на 3-месечния срок, предвид научните ограничения относно гарантирането на вакуума в епруветките?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Вярно е че чл. 26, ал. 4 от Наредба №1 от 19 юли 2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда минимален срок от 3 месеца, но той касае единствено периода за съхранение на пробите. Неправилно защитата тълкува посочената разпоредба изолирано. В чл. 27, ал. 3 от наредбата се урежда правото на нарушителя да поиска изследване на контролната проба за своя сметка в 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, при условие че не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4. Съпоставянето на двете разпоредби и тълкуването им във връзка една с друга показва, че авторът на подзаконовия нормативен акт не е безразличен по отношение на крайния момент, в който следва да бъде изследвана контролната кръвна проба.
Редакцията на двете норми позволява да бъде направена интерпретацията, че тестването на втората проба е допустимо само в рамките на 3-месечния срок, а обстоятелството, че в чл. 26, ал. 4 от наредбата той е посочен като минимален води до извода, че съхраняването й след този срок е свързано с възможността тя да бъде използвана за други изследвания. Това разбиране за действителния смисъл на закона, употребен в широкия смисъл на понятието, се подкрепя и от изложението на вещото лице, в което той споделя научните причини за възприемането му в наредбата – а именно, че вакуумът при използваните за този вид изследвания епруветки (моновети) не може да бъде гарантиран след третия месец. На практика, изследване на контролната кръвна проба след този период не е изключено, но към резултатите следва да се подхожда с нужното внимание и те да бъдат съпоставяни и анализирани заедно с останалия събран по делото доказателствен материал.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат