Българското прецедентно право – Страница 77 – Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 10 декември 2024 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Има ли сключен договор за изработка, когато страните спорят относно размера на дължимото възнаграждение?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са хипотезите за защита срещу неоснователно бездействие, уредени в чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК, и как следва да се разграничи приложението им?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Кои са правните основания за определяне на действията по разследване като оглед вместо претърсване и изземване?

Какви права има подсъдимият по отношение на запазването на мълчание и самоуличаване при подобни ситуации?

Какво е значението на доброволното предаване на предмети и как то се отразява на протоколите за следствените действия?

Dictum – Pro Bono – 9 декември 2024 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Как следва да бъде документирано и доказано приемането на изпълнената работа от поръчващия възложител?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са правомощията на инспекторите по труда и могат ли те да се считат за самостоятелни административни органи при издаването на актове?

При оспорване на предписания или принудителни административни мерки, кой следва да бъде надлежно конституиран като ответник – инспекторът или съответната териториална дирекция “Инспекция по труда”?

Какви са правните последици от неправилното конституиране на ответника и как се отразява това на допустимостта на съдебното решение?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какво е значението на принципа „lex specialis derogat legi generali“ в контекста на нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП?

Какъв е правният статус на признатите факти от подсъдимия в контекста на обвинителния акт?

Какви са условията за отлагане на изтърпяването на наложеното наказание съгласно чл. 66, ал. 1 НК?

Какви индивидуализиращи особености следва да се вземат предвид от съда при определяне на наказателната отговорност и оценка на обществената опасност на дееца?

Dictum – Pro Bono – 6 декември 2024 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Предпоставките и критериите за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при ПТП?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са процесуалните права и задължения на назначения особен представител на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец в производството по предоставяне на международна закрила по Закона за убежището и бежанците?

Спазени ли са изискванията на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 от Закона за закрила на детето в административното производство по предоставяне на международна закрила на непридружен непълнолетен чужденец?

Представлява ли липсата на социален работник и социален доклад в административното производство съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на административния акт?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са условията за принципно изменение на обвинението по дела от частен характер?

Какви правни последици произтичат от постъпването на допълнения към тъжбата след изтичане на шестмесечния срок?

Какви са задълженията на тъжителя относно квалификацията на деянието, предмет на обвинението, и каква е разликата в изискванията спрямо обвинителния акт?

Dictum – Pro Bono – 5 декември 2024 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Явно необоснован ли е изводът, че предварителният договор за покупко-продажба няма само облигаторно действие, а съставлява действие на разпореждане?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какъв е обхватът и значението на изискванията за документална обоснованост на разходите съгласно разпоредбите на чл. 10 и чл. 26 от ЗКПО?

Какви са критериите и доказателствата, необходими за законосъобразното отписване на вземания, съгласно изискванията на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО?

Как се доказва осъществяването на вътреобщностна доставка съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС и чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, и какви са последиците при неизпълнение на задълженията за доказване?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са интелектуалните и волевите изисквания за наличието на умисъл при извършването на деянието по чл. 172б, ал. 1 НК?

Какво значение има неполагането на грижата на добрия търговец съгласно чл. 302 ТЗ за определяне на формата на вината?

Може ли деяние, което не осъществява състав на престъпление поради липса на умисъл, да представлява деликт (непозволено увреждане) и при какви условия?

Dictum – Pro Bono – 4 декември 2024 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Какъв е правният ефект на подписването на запис на заповед от лице, различно от формално посочения издател или авалист, и допустимо ли е задължаването на издателя в случай на неавтентичност на подписа?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какво представлява “внезапното увреждане на здравето” по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО и как следва да се класифицира в случаи на трудова злополука?

Какви са критериите за установяване на причинно-следствената връзка между травматично или нетравматично увреждане и извършването на трудова дейност?

Може ли употребата на алкохол от страна на пострадалия да изключи квалификацията на едно събитие като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са изискванията за валидно приобщаване на самопризнание на подсъдимия в наказателното производство съгласно чл. 115 НПК?

Могат ли производни доказателства да заместят процесуално валидното самопризнание без да се нарушат гаранциите на правото на защита?

Как последните изменения на чл. 118 НПК утвърждават и стабилизират подхода към използването на самопризнания в съдебната практика?