всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 5 декември 2024 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Вещно право, Облигационно право

Въпрос

Явно необоснован ли е изводът, че предварителният договор за покупко-продажба няма само облигаторно действие, а съставлява действие на разпореждане?

Отговор

Предварителният договор за покупко-продажба няма вещно, а само облигационно действие. Същият създава едно взаимно задължение за договаряне в тежест на всяка една от страните като правото, което е предмет на този договор ще бъде прехвърлено след сключване на окончателен договор за покупко-продажба или влизане в сила на решението, с което съдът обявява предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Във втората хипотеза съдебното решение е източник на продажбеното отношение. Разпоредбата на чл. 363 ГПК предвижда, че когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Проверката която извършва съдът в производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е същата, която прави нотариуса при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, което изисква извършването на преценка дали към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен продавачът е собственик на имота. Лицето, което притежава голата собственост на имота, има правен интерес от иск по чл. 108 ЗС, когато този имот се владее от лице, което не е носител на вещното право на ползване. Поради същите аргументи това лице може да предяви установителен иск за собственост срещу всяко лице, което с извънпроцесуалното си поведение оспорва неговото право.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Данък добавена стойност, Данъци, Корпоративен данък

Въпроси

Какъв е обхватът и значението на изискванията за документална обоснованост на разходите съгласно разпоредбите на чл. 10 и чл. 26 от ЗКПО? Какви са критериите и доказателствата, необходими за законосъобразното отписване на вземания, съгласно изискванията на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО? Как се доказва осъществяването на вътреобщностна доставка съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС и чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, и какви са последиците при неизпълнение на задълженията за доказване?

Отговори

Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗКПО, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи някое от обстоятелствата по т. 1 - 6 от разпоредбата. Законосъобразното отписване на вземания следва да е съобразено с изискванията на чл. 34 и чл. 37 ЗКПО, които визират несъбираеми, а не несъбрани вземания, т. е. за данъчни цели се допуска отписването на такива вземания, за които данъчно задълженият субект е положил необходимите усилия да събере и едва ако това не е възможно, той има право да ги отпише, с което да намали и финансовия си резултат, съответно подлежащия на внасяне корпоративен данък. За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД, е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - решение по делото Teleos C-409/04, решение по дело Twoh International C-184/05, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/2009, т. 29. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката ДДС. Съгласно тълкуването на чл. 138, параграф 1 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/2011 Mecsek-Gabona, правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Престъпления против интелектуалната собственост, Престъпления против правата на гражданите

Въпроси

Какви са интелектуалните и волевите изисквания за наличието на умисъл при извършването на деянието по чл. 172б, ал. 1 НК? Какво значение има неполагането на грижата на добрия търговец съгласно чл. 302 ТЗ за определяне на формата на вината? Може ли деяние, което не осъществява състав на престъпление поради липса на умисъл, да представлява деликт (непозволено увреждане) и при какви условия?

Отговори

Умишленият характер на престъплението по чл. 172б ал. 1 НК предполага наличието на съзнателни представи у дееца за съставомерните обстоятелства, а именно – ясно да съзнава, че в осъществяваната търговска дейност оперира с неоригинални, фалшифицирани стоки и че по този начин използва марката и промишления дизайн без съгласието на притежателя на изключителното право и без правно основание. При използването на процесните стоки в търговската си дейност подсъдимата не е проявила грижата на добър търговец от гледна точка проверката на тяхната оригиналност (дали те произхождат от носителя на търговската марка и промишления дизайн, респ. дали той е дал съгласието си за ползването им). Задължението за полагане на такава грижа нормативно е предвидено в разпоредбата на чл. 302 ТЗ, като видно от систематичното й място тя се отнася до изпълнението на задълженията по търговските сделки и се прилага само спрямо страни по сделка, които имат качеството търговец. Грижата на добрия търговец е грижа на професионалист, упражняващ търговията по занятие, което предполага по-внимателно и отговорно отношение в осъществяване на търговските контакти, засилен контрол при сключване и изпълнение на търговските сделки. Същността й, съобразно вложеното в нея съдържание, сочи, че поради отсъствието на характерните за умисъла и самонадеяността интелектуални и волеви измерения неизпълнението на задължението за полагане на такава грижа не може да бъде проявление на умишлена форма на вина, а само на непредпазлива, и то във вид на небрежност. В горния смисъл е и константната практика на ВКС по граждански и търговски спорове, съгласно която неполагането на грижата на добрия търговец съгласно чл. 302 ТЗ е определяно като проява на небрежност. С оглед на това неотдаването на грижата на добрия търговец, преценено от гледна точка на психическото отношение на дееца, не се явява обстоятелство, годно да обоснове наличието на умисъл за извършване на деянието по чл. 172б НК, само при каквато форма на вината може да бъде извършено това престъпление. Умисълът предполага съответни представи относно елементите от фактическия състав на престъплението, а във волево отношение – искане или допускане на предизвиканите от него общественоопасни последици, поради което липсата на същите, каквато се установява в случая, изключва тази форма на вина. Съществува принципната възможност деянието да не осъществява състав на престъпление, но същевременно да представлява деликт (непозволено увреждане).

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат