Dictum – Pro Bono – 10 декември 2024 г.

Съобразно чл. 155, ал. 1 НПК, огледът се извършва с цел да се разкрият, изследват и запазят следи от престъплението и други относими данни. От самото название на способа е видно, че предмет на огледа могат да бъдат само помещенията, в които има достатъчно данни, че е извършено престъплението.

По принцип, въз основа на данните, че подсъдимият продава марихуана, е логично да се направи предположение, че е възможно да крие наркотични вещества в дома си, но надлежният способ за издирване на евентуални скрити количества е претърсване и изземване, а не оглед. При това е следвало да се извърши от разследващия полицай, а не той да бъде повикан по-късно за съставяне на протокола. Не са били налице и белезите на неотложност, за да се осъществи през нощта. На стр.16 от решението апелативният съд е приел, че „…след задържането пред блока, подсъдимият е споделил за наличен в дома му наркотик…“, което разкрива нарушение на правото на лицето запази мълчание и да не се самоуличава, както и да не уличава свои близки, доколкото е твърдял, че марихуаната е на майка му.

Що се отнася до т. нар. доброволно предаване, очевидно в случая то не е самостоятелно действие, а е осъществено по време на коментирания „оглед на жилище, което не е местопрестъпление. Доброволното предаване на търсените предмети от страна на лицето, което ползва помещението, съгласно чл. 159, ал. 1 и чл. 163, ал. 2 НПК, е част от претърсването и изземването, и следва да бъде отразено в протокола за това следствено действие, а не в отделен документ.