Хронологичен списък | Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 26 февруари 2026 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Подлежи ли на отмяна на основание чл. 303 ГПК актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството?

Подлежи ли на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок?

Налице ли е законово основание съдът, при постъпило искане за вписване на отказ от наследство, да изисква обективиране на волеизявлението в писмена форма с нотариална заверка на подписа, респективно да постанови личното явяване на молителя за отвърждаване на авторството на изявлението?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са изискванията за доказване на реално осъществяване на доставките на стоки и услуги, което да обоснове правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури?

Могат ли обстоятелства като липса на трудови правоотношения между доставчика и предоставените работници, липса на кадрова и техническа обезпеченост или други административни нарушения от страна на доставчика да доведат до отказ на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са условията за процесуална годност на експертните заключения при участие на вещо лице, което не е регистрирано като независим оценител съгласно Закона за независимите оценители?

Представлява ли нарушение на процесуалните правила подходът на съда да предостави възможност на защитата и държавното обвинение да предложат по едно вещо лице за изготвяне на тройна допълнителна експертиза?

Опорочава ли процедурата по определяне и назначаване на вещи лица предоставянето на възможност на страните да направят предложения за избор на експерти?

Dictum – Pro Bono – 25 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 Правилника за вписванията при искане за вписване на нотариален акт за прехвърляне на поземлен имот, заедно с изградените в него сгради, когато част от тях /второстепенните селскостопански постройки/, не са изрично посочени в него?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Може ли липсата на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците да бъде основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставките?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са изискванията към обстоятелствената част на обвинителния акт при съучастие и как тя определя предмета на доказване?

При какви условия съдът може да промени формата на съучастие от съизвършителство към помагачество или подбудителство?

Кога втората инстанция може да упражни правомощието си по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК за правоприлагане на закон за друго престъпление без да изменя съществено обстоятелствената част на обвинението?

Dictum – Pro Bono – 24 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Какъв е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане на потребител за връщане на суми, платени от него на кредитор при начална липса на основание за това в изпълнение на договор за потребителски кредит, който е недействителен поради противоречие с изискванията, предвидени в Закона за потребителския кредит?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какво е значението на неспазване административнопроизводствените правила относно удължаването на сроковете за ревизия и издаването на ревизионния акт по ДОПК?

Какви са основанията за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, и как се разпределя доказателствената тежест между страните при оспорване на фактическите констатации в ревизионния акт?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какъв е правилният тълкувателен подход при съпоставянето на чл. 26, ал. 4 и чл. 27, ал. 3 от Наредба №1 от 19 юли 2017 год. относно сроковете за съхранение и изследване на кръвни проби?

В какви срокове е допустимо тестването на контролната кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол и какво значение има определението на 3-месечния срок като “минимален”?

Каква е доказателствената стойност на резултатите от изследване на контролна кръвна проба, извършено след изтичане на 3-месечния срок, предвид научните ограничения относно гарантирането на вакуума в епруветките?

Dictum – Pro Bono – 23 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

При предявен иск по чл. 109 ЗС и искане ответникът да преустанови неоснователни действия, с които пречи на достъпа на ищеца до спорната собственост, адекватна обезпечителна мярка ли се явява осигуряване на достъп до тази спорна собственост?

Допустимо ли е налагане на обезпечителни мерки, при положение че с тях се постига резултат, който следва да се постигне с влязло в сила съдебно решение при уважаване на иска, който се обезпечава?

Допустимо ли е съдът да определи такава обезпечителна мярка, с налагането на която да се замести решението по делото, като се осъществи търсената с иска защита?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Компетентен ли е заместник-кметът на община да издаде разрешение по чл. 52 ЗС, когато законът не предвижда възможност за делегиране на тези правомощия?

Може ли разпоредбата на чл. 17, ал. 2 АПК да се използва като основание за делегиране на материалноправни правомощия от кмета на заместник-кмета при издаване на индивидуални административни актове по чл. 52 ЗС?

Длъжен ли е кметът на общината да даде указания на заявителите да отстранят неяснотите в искането си, когато то съдържа противоречия относно предмета – преместване на дървета или отсичане на клони и корени?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Как се разграничава недопустимото подстрекателство към извършване на престъпление от законосъобразното прилагане на специални разузнавателни средства в рамките на допустима оперативна дейност?

Кои са критериите за преценка на наличието или липсата на полицейско подстрекателство според практиката на ЕСПЧ и националната съдебна практика?

Dictum – Pro Bono – 20 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Релевантен ли е за основателността на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК фактът на удовлетворяване в хода на исковото производство на конкретното изпълняемо право, което е предмет на акта на съдебния изпълнител по висящо изпълнително дело за овластяване на взискателя да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, в случай че по изпълнителното дело има други неудовлетворени парични вземания?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Компетентни ли са органите по приходите да издадат акт за прихващане и възстановяване (АПВ) на данък при източника въз основа на извършена проверка и съответната административна практика?

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз облагането с данък при източника на дивиденти, разпределени от български дружества към дружества, установени в Гибралтар, въз основа на национална административна и съдебна практика?

Следва ли възстановеният недължимо внесен данък при източника да бъде върнат на данъчнозадълженото лице с компенсаторна лихва за целия период от плащането до възстановяването, при положение че е внесен в изпълнение на административна практика, призната за противоречаща на правото на ЕС?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Как се определя понятието “културна ценност” в контекста на чл. 278а, ал. 1 НК – чрез легалната дефиниция в чл. 7 ЗКН или чрез категориите в приложение №12 на Наредбата?