Хронологичен списък | Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 9 март 2026 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Каква е формата за действителност на отказа от вещно право на ползване?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

При какви условия се реализира солидарната отговорност на регистрирано по ЗДДС лице за невнесен данък от друго лице според чл. 177 ЗДДС?

Може ли да се търси солидарна отговорност за ДДС след като лицето-платец на данъка е престанало да съществува като правен субект?

Какви обективни обстоятелства трябва да бъдат установени за доказване на елемента “знание” при ангажиране на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Може ли да се приложи чл. 9, ал. 2 НК за малозначителност при държане на 8 археологически обекта по чл. 278, ал. 6 НК?

Dictum – Pro Bono – 6 март 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Предвиденото по чл. 183 ГПК представяне на оригинал на документа или официално заверен препис от него задължение ли е за страната и обвързано ли е със срок?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Как се тълкува и прилага понятието „определена социална група“ по смисъла на националното законодателство и Директива 2011/95/ЕС при преценката на молбата за убежище?

Какви са критериите за наличие на „преследване“ по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците и съответните разпоредби на Директива 2011/95/ЕС?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са изискванията към поемните лица в досъдебната фаза на наказателния процес и при какви условия тяхното присъствие се счита за недостатъчно обезпечено?

Съществува ли законово задължение поемните лица да останат напълно концентрирани през цялото време на процесуално-следственото действие и какви са последиците от евентуални отклонения в тяхното поведение?

При какви условия е допустимо и необходимо разпитването на поемните лица в съдебна фаза и как липсата на ясен спомен от тяхна страна влияе върху доказателствената стойност на протоколите?

Dictum – Pro Bono – 5 март 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Може ли трето лице да се позовава на недействителност на договор, сключен от представител без изрично пълномощие да договаря сам със себе си или във вреда на представлявания (чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД)?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са изискванията и редът за издаване на разрешение за поставяне на преместваем търговски обект върху общинска собственост съгласно ЗУТ и съответната общинска наредба?

Възможно ли е в съдебното производство да се извършва инцидентна проверка на законосъобразността на нормативните разпоредби на общинската наредба и на решението на общинския съвет относно схемите за разполагане на преместваеми обекти?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Освобождава ли наличието на свидетелство за правоспособност и преминат инструктаж на пострадалия работодателя от задължението за постоянен контрол върху изпълнението на правилата за безопасност?

Изключва ли наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелството, че пострадалият е работил без каска и се е намирал в опасна зона в нарушение на правилата за безопасност?

Dictum – Pro Bono – 2 март 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Как се определя несеквестируемостта на вземане за пенсия по чл. 446, ал. 1 ГПК, когато длъжникът получава и трудов доход- отделно за всяко вземане или общо върху целия получаван доход?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са правните последици от отписването на данъчни задължения, погасени по давност, върху възможността за реализиране на субективни права?

Какви са особеностите и приложението на обикновената и абсолютната погасителна давност по ДОПК във връзка с отписването на публични вземания?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

При какви условия възобновяването на наказателното производство по чл. 423, ал. 1 НПК служи като корективен механизъм за постигане на стандартите за справедлив процес?

Dictum – Pro Bono – 27 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Дали е налице причинна връзка между пречките за упражняване на правото на собственост от ищеца и поведението на ответника, когато тези пречки произтичат от административен акт, приет след като сградата на ответника е била законно построена?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Кои са елементите от фактическите състави на пряка дискриминация и тормоз по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и чл. 5 ЗЗДискр.?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Кой прокурор е компетентен да участва в съдебното производство по наказателни дела – наблюдаващият прокурор от съответната прокуратура или прокурор от друга прокуратура?