Българското прецедентно право – Страница 18 – Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 28 януари 2026 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Какви са предпоставките, при които е налице придобивна давност в полза на съсобственик спрямо идеалните части на друг съсобственик?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Попада ли вносът на стоки с установен произход от Турция в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, при положение че същите са от вида, посочен в регламента, но не са с произход от Русия?

Достатъчно ли е стоките да бъдат изпратени от Турция и декларирани с произход Турция, за да се приложи антидъмпинговото мито по Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, независимо от реалния им произход?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какво е съдържанието на функциите “управление” и “стопанисване” в състава на престъплението по чл. 219, ал. 1 НК (безстопанственост) и при какви условия се счита за извършено това престъпление?

Dictum – Pro Bono – 27 януари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД и следва ли ответникът да докаже, че средствата са предадени на друго основание, при наличие на възражение от негова страна в тази насока?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са правните последици от частичното неизпълнение на административен договор, когато е доказано, че част от предоставените средства са разходвани по предназначение?

Допустимо ли е възстановяване на цялата предоставена сума по договор при наличие на доказано частично изпълнение и при отсъствие на изрична договорна уговорка за това?

Как следва да се тълкува договорна клауза за възстановяване на средства при неизпълнение в контекста на принципите на съразмерност и забрана за неоснователно обогатяване?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Възможно ли е Върховният касационен съд да удовлетвори искане за оправдателно решение в рамките на фактическите обстоятелства, установени от въззивния съд?

Dictum – Pro Bono – 26 януари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

През периода от издаването на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист при допуснато незабавно изпълнение на заповедта по чл. 418 ГПК до предприемане на изпълнително действие, включително до връчване на препис от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение на длъжника, давност тече ли? Ако давност тече, как длъжникът следва да релевира този факт в своя защита – с какъв иск?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Допустимо ли е приходната администрация да оспорва съдържанието на частни документи без да оспорва тяхната автентичност и допустимо ли е откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК при такава хипотеза?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Кога се счита, че има нарушение на материалния закон и как се разграничава от необоснованост на съдебното решение?

При какви обстоятелства се установява едностранчивост при оценката на доказателствата като процесуално нарушение?

Dictum – Pro Bono – 23 януари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Има ли кредиторът самостоятелно материално право срещу всеки от солидарните длъжници, съответно техните наследници по закон?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са изискванията за квалифициране на едно увреждане като трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 КСО и приложимите разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Под термина „разследване” по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК се разбира както разследване, извършено в рамките на конкретно наказателно производство, така също и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма на установяване на факти и обстоятелства, способна да гарантира тяхната обективност и достоверност.
Новите обстоятелства могат да бъдат констатирани и в рамките на регламентираната в глава тридесет и втора НПК процесуална дейност на прокурора при привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда.

Второто условие е новооткритите обстоятелства (или доказателства), които не са били известни на съда, да имат съществено значение за делото. Преценката за наличието тази предпоставка се определя от степента на промяната на установеното по делото след включването на новооткритите факти. Необходимо е те да създават вероятност, че ще се изменят фактическите или правните заключения на съда по въпросите, които са предмет на решаване в конкретното наказателно производство.

Dictum – Pro Bono – 22 януари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

От кой момент започва да тече погасителната давност за иск по чл. 105 ЗЗК за обезщетение за причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон, когато нарушението е продължавано и е било открито от увреденото лице в по-късен момент поради прикриването му от нарушителите?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са правните последици от получаването и обработването на искане за достъп до лични данни, подадено по начин, различен от предварително обявения от администратора на данни?

Следва ли администраторът на лични данни да предостави копие от всички документи, съдържащи обработвани лични данни, включително извлечения от документи и бази данни, за да осигури ефективното упражняване на правата на субекта на данни по чл. 15 от ОРЗД?

До каква степен правото на достъп до лични данни по чл. 15 от ОРЗД може да бъде ограничено с оглед защита правата и свободите на трети лица?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Как близката родствена или приятелска връзка между подсъдимия и пострадалите влияе върху размера на наказанието при непредпазливи престъпления?