Българското прецедентно право – Страница 15 – Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 18 февруари 2026 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Когато между страните в делбеното производство е налице влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС, с което е признато за установено по отношение на съделителя-ответник, че съделителят-ищец е собственик на идеални части от процесния имот на основание наследяване и сключена от наследодателя правна сделка, и съделителят-ответник по иска за делба и по иска за собственост предяви срещу съделителя-ищец иск за прогласяване нищожността на същата прехвърлителната сделка, на която е бил основан и искът за собственост, налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между делбеното производство и производството по установителния иск за нищожност на сделката?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са условията за възникване на осигурително правоотношение при физическо лице, регистрирано като земеделски производител?

Представлява ли само регистрацията като земеделски производител и подаването на декларации достатъчно доказателство за упражняване на трудова дейност и придобиване качеството “осигурено лице”?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какъв режим следва да се определи при изтърпяване на две наказания лишаване от свобода – един общ режим или различни режими за всяко наказание поотделно?

Съответства ли на целите на наказанието и пенитенциарния закон преминаването от по-лек към по-тежък режим при последователното изтърпяване на наказанията?

Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. в от ЗИНЗС относно определянето на режим при сборуване на две наказания лишаване от свобода?

Dictum – Pro Bono – 17 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Може ли да бъде придобита по давност реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ и при липса на юридическо основание за обособяването й като самостоятелен имот в действащата кадастрална карта?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Кога е налице основателна причина за издаване на разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана съгласно изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ?

Длъжен ли е заявителят, при подновяване на разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, да докаже, че условията за издаване на първоначалното разрешение все още са налице, включително наличието на основателна причина за самоотбрана?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какво представлява предметът на престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК и дали концентрацията на активния компонент на наркотичните вещества е елемент от обективната страна на деянието?

При какви условия е възможно законното отглеждане на растения от рода на конопа и какви са правните последици при неспазване на тези условия?

Представлява ли държането на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително административно нарушение или престъпление и как се разграничават деянията “държане” и “отглеждане” в наказателноправен аспект?

Dictum – Pro Bono – 16 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Кога исковата молба по иска, предвиден в чл. 422 ГПК, съдържа необходимите реквизити по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК; какви са указанията, които въззивният съд е длъжен да даде, ако тя не отговаря на тези съдържателните изисквания, и какви са последиците от твърденията на кредитора, въведени във въззивното производство по иска по чл. 422 ГПК, че вземането му е в по-висок размер от размера в заявлението, по което е издадена заповедта за изпълнение?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Счита ли се за бездействие от страна на областния управител липсата на произнасяне по чл. 39а, ал. 2 ЗДС?

Какви са допустимите способи за защита на лицата, претендиращи обезщетение – чрез обжалване на мълчалив отказ или чрез обжалване на изричен отказ?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какво представлява истински документ в контекста на чл. 316, предл. първо вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и кога се счита документът за неистински?

Какво е различието между неистински документ и документ с невярно съдържание при лъжливото документиране?

Може ли да се приложи отговорност по чл. 313 НК, когато задължението за деклариране е установено с наредба на министерство, а не със закон, указ или постановление на Министерския съвет?

Dictum – Pro Bono – 13 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Вписването съгласно чл. 4, б. г, предл. ІІ от раздел Втори „Вписване на актове относно недвижими имоти“ на Правилника за вписванията – на съдебно-разделителен протокол за имоти – зависимо ли е и може ли да му се противопоставя като пречка за вписване наличието на непоискана в това производство законна ипотека в полза на съделителя съгл. чл. 16, ал. 1 от раздел Четвърти „Вписване на ипотеки“ от Правилника за вписванията?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какво е значението на това дали просрочените задължения и отказът за възстановяване на електроснабдяването произтичат от един и същи договор или от различни договори при преценка на законосъобразността на преустановяването на електроснабдяването?

Може ли задължения по предходен договор да обуславят преустановяване на електроснабдяването по нов, сключен за същия обект, но представляващ самостоятелно договорно отношение?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Може ли подсъдимият да оспорва пред касационната инстанция автотехническа експертизата, чиито изводи имат значение за установяване на фактите по делото, които са самопризнати от него при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК?

Dictum – Pro Bono – 12 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Допустим ли е колективен иск срещу Общинска администрация, с който се претендира защита на колективен интерес, следствие бездействието на Общинска администрация в качеството й на собственик на пътен участък, при изпълнение на задълженията й за стопанисване на пътя, вменени с чл. 19 Закон за пътищата? Кой съд е компетентен да разгледа този иск – общият граждански съд или административния?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какво е правното значение на първоначалното възлагане на ревизия и какви са последиците при установен порок във волеизявлението на органа, компетентен да я възложи?

Съхранява ли се висящността на ревизионното производство при отмяна на ревизионен акт по административен ред и какъв е обхватът на валидността на извършените до този момент действия?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Как се прилага принципът „in dubio pro reo“ при наличие на съмнение относно достоверността на доказателствата в наказателния процес?

Възможно ли е акцентирането върху предполагаеми нравствени качества на военнослужещите да бъде допустим процесуален метод при доказателствен анализ и тълкуване?