Dictum – Pro Bono – 30 март 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Доказване; Облигационно право, Погасителна давност
Въпрос
Какъв е давностният срок за погасяване на вземането за обезщетение от неизпълнен договор по чл. 82, ал. 1, предл. второ ЗЗД, както и по въпроса поставен от касатора ищец: Обещанието на длъжника да изпълни задължението си представлява ли признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД и води ли до прекъсване на погасителната давност?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Когато предмет на иска е вземане за обезщетение, дължимо от неизпълнен договор в хипотезата на чл. 82, ал. 1, предл. второ ЗЗД, вземането се погасява с изтичане на тригодишна давност, както изрично е разпоредено в чл. 111, б. б ЗЗД. Задължението за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи не е част от задълженията по договора, а е самостоятелно задължение, което възниква поради неизпълнение на произтичащо от договора задължение. То обаче не става част от договора, а съществува паралелно с него. Именно поради това за него се прилага и специалната давност по чл. 111, б. б, предл. първо ЗЗД, а не общата такава по чл. 110 ЗЗД .
С Тълкувателно решение №4/14.10.2022 г. по тълк. д. №4/2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. а ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Както е посочено в мотивите към решението, признаването на вземането по чл. 116, б. а ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор. Прекъсващо погасителната давност по чл. 116, б. а ЗЗД е всяко поведение на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено манифестира съзнанието му за съществуване на дълга, ако начинът, по който и обстоятелствата, при които е осъществено, по естеството си предполагат достигането му до знанието на кредитора. Признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД следва да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Същото следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. То може да бъде обективирано изрично /макар и без изискване за форма/ или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Налице ли е нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗДСл при назначаването на държавен служител, който към момента на назначението и прекратяването на служебното правоотношение е вписан като съдружник и управител на търговско дружество?
Какъв е правният ефект на вписването и заличаването на обстоятелствата относно управителя в търговския регистър по отношение на несъвместимостта по чл. 7 ЗДСл?
Какви са административнопроизводствените правила и изисквания за форма при издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Според нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от закона регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 ЗДСл) и въвежда ограничения за постъпване на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 ЗДСл). Когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл).
Двете кумулативни предпоставки, предвидени в чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, са изпълнени – служителят е назначен на държавна служба в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗДСл и нарушението съществува към момента на прекратяване на служебното правоотношение, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие със закона.
Съгласно чл. 7, ал. 2 Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, вписването в търговския регистър има като правило декларативно действие и само в изрично предвидените от закона случаи има конститутивен ефект. С такъв характер е вписването по чл. 140, ал. 4 ТЗ, според който решенията на общото събрание на съдружниците относно избора и освобождаването на управител имат действие от вписването им в търговския регистър. Следователно вписването в регистъра се явява елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна. Това разбиране е застъпено в практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, според която решенията на общото събрание на съдружниците, подлежащи на вписване в търговския регистър, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за търговското дружество лица. В случая органът по назначаване като трето за дружеството лице установява нарушението на чл. 7 ЗДСл именно въз основа на данните от търговския регистър.
При констатация, че взетото от общото събрание на дружеството решение не е отразено в търговския регистър и не е заличен като управител, държавният служител може сам да заяви вписване на това обстоятелство, съгласно чл. 141, ал. 5 ТЗ. Следователно при стремеж за яснота в отношенията с търговското дружество и добросъвестно изпълнение на държавната служба, жалбоподателя би могъл да инициира вписване на релевантните факти в търговския регистър, което би довело до отпадане на установената първоначална несъвместимост.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи
Въпрос
Може ли самопризнанието на фактите, направено в процедурата по чл. 372, т. 2 НПК, да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Направеното самопризнание на фактите, описани в обвинителния акт, правилно не е третирано като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то е направено в процедурата по чл. 372, т. 2 НПК и съгласно ТР№1/2009 г. не може да бъде отчитано самостоятелно като смекчаващо отговорността обстоятелство, сочещо на принос на подсъдимия към разкриване на престъплението. То би било налице, ако още в хода на ДП поведението на подсъдимия е било ориентирано към това да съдейства за своевременното разкриване на обективната истина по делото. В конкретния случай, фактите сочат на обратното – подсъдимият укрил автомобила и материалните следи от сблъсъка с тялото на пострадалия, посочил друго лице като водач на МПС, попълвайки декларация по чл. 188 ЗДвП, а след това поддържал версията, че това лице е неговата сестра.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат