Предстои добавяне - Page 7 of 76 - Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 20 април 2026 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

За причинно – следствената връзка между противоправното поведение и вредите в хипотезата на чл. 2в ЗОДОВ?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какъв е обхватът на задължението на администратора на лични данни по чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) относно предоставяне на копие от личните данни на субекта, включително по отношение на документи, съдържащи такива данни?

В какви случаи администраторът може да откаже предоставяне на достъп до лични данни, съдържащи се в документи, с оглед защитата на правата и свободите на трети лица съгласно чл. 23, пар. 1, буква „и“ от ОРЗД?

От значение ли е качеството, в което се обработват личните данни на субекта (например като наследник на длъжник), за упражняването на правото на достъп до лични данни по чл. 15 от ОРЗД?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са правните условия и гаранции за осигуряване на лично участие на подсъдимия в наказателния процес съгласно Конвенцията за защита на правата на човека, правото на ЕС и националното законодателство?

При какви обстоятелства е допустимо разглеждане на наказателно дело в отсъствието на подсъдимия или осъдения и как се преценява знанието и поведението му спрямо водената процедура?

Какви са предпоставките за възобновяване на наказателно производство поради нарушение на правото на лично участие и как се прилага процесуалната уредба за задочно производство?

Dictum – Pro Bono – 17 април 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Искова молба, с която ищецът претендира последиците от развалянето на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържа ли имплицитно и волеизявление за разваляне на договора по отношение на наследниците на длъжника?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит според ЗДДС и какви доказателства трябва да представи данъчно задълженото лице?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какво представлява „нарушение на закона“ по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК и как се разграничават материалните и процесуалните нарушения.

В какви граници касационната инстанция може да се намесва във формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд относно фактите по делото.

Какъв е обхватът на контрола на касационния съд върху юридическата правилност на съдебните актове, без да се пререшава въпросът за достоверността на доказателствените материали.

Dictum – Pro Bono – 16 април 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Възможно ли е подпокривното пространство (таванското помещение) в сграда в режим на етажна собственост да бъде придобито по давност, когато е обособено като самостоятелен обект, и каква е противопоставимостта на такова придобиване спрямо трети лица, придобили права въз основа на вписан акт (например ипотека)?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какъв е обхватът на правото на данъчен кредит при авансово плащане по договор за доставка, когато всички елементи на бъдещата доставка са конкретизирани към момента на плащането?

При какви условия и в какъв момент възниква задължение за корекция на вече упражнено право на данъчен кредит по ЗДДС при разваляне на договора и неизвършване на доставката?

Какво е значението на факта дали доставчикът е внесъл ДДС по авансовото плащане в държавния бюджет за възможността получателят да търси възстановяване на данъка от данъчната администрация?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какво представляват по правно естество действията по привеждане на влезлите в сила съдебни актове в изпълнение според чл. 416 НПК и могат ли те да се квалифицират като разследване по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК?

Какъв е обхватът на понятието „разследване” в контекста на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК и включва ли то административната дейност по обмен на информация между Прокуратурата и органите на МВР относно изпълнението на съдебни актове?

При какви условия може да бъде задействан извънредният способ за възобновяване на наказателното производство поради новооткрити обстоятелства и как принципът на правната сигурност влияе върху тълкуването на законовите предпоставки за ревизия на влезли в сила актове?

Dictum – Pro Bono – 15 април 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Каква е правната последица от нарушаване на задължението за полагане на дължима грижа по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ – основание на иск за вреда от недобросъвестното поведение на една от страните по действителен договор или основание за нищожност на договора?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Приложима ли е особената закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и Наредба №5/1987 г. спрямо лице, което заема длъжност по служебно правоотношение, когато същото лице страда от заболяване, попадащо в обхвата на разпоредбите?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са критериите за преценка на необходимостта от назначаване на експертиза в наказателния процес и доколко съдът е задължен да уважи искане за такава от страна в процеса?

Какво е съотношението между нарушение на правилата за движение и наказателната отговорност при ПТП, и по-конкретно дали е достатъчно само установяване на нарушение или е необходима пряка причинна връзка с настъпилия резултат?

Какво е правното съотношение между общата норма на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и специалната норма на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при преценката на наказателната отговорност за причиняване на ПТП?

Dictum – Pro Bono – 14 април 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Какъв е характерът на правните отношения между участника в „Програма за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна и държавата – гражданскоправни, основани на договорни отношения, или административноправни?

Доколкото едно лице (стопанисващо места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър или в създадения за целите на програмата Регистър за места за подслон на бежанците от Украйна) е кандидатствало за участие и отговаря на изискванията за изплащане на суми по Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна, дължимостта на съответните суми от кой момент възниква: от момента на представяне от това лице на необходимите документи за реализираните нощувки и дължимата се на това лице помощ по програмата или от последващ момент, свързан с издаването на допълнителен акт на съответния административен орган, а именно Министерски съвет на Република България?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Възможно ли е получаването на парично обезщетение за временна неработоспособност при положение, че лицето е вписано като управител на търговско дружество, без да са налице доказателства за реално упражнявана трудова дейност през съответния период?

Какви са изискванията и доказателствената тежест за установяване на недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания и кой носи тази тежест?

Явява ли се само качеството “управител” на търговско дружество достатъчно основание за прекратяване или възстановяване на изплатено парично обезщетение поради упражняване на трудова дейност?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Съответства ли на правилата за законосъобразна оценка по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК извеждането на отделни части от цялостния доказателствен източник при оценяване на свидетелски показания от очна ставка?