Dictum – Pro Bono – 3 юни 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес; Облигационно право, Недействителност, Нищожност
Въпрос
Обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС по прилагане и тълкуване на закона, произтичащи от постановеното отменително решение на ВКС, и при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК следва ли въззивният съд при новото повторно разглеждане да извърши всички действия, които са му указани/възложени от ВКС с отменителното решение?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
С разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия (на съда и на страните), посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. Задължението, вменено с чл. 294, ал. 1, предл. второ ГПК означава още, че въззивният съд не може да приеме по съответния материалноправен въпрос, свързан с тълкуването и приложението на конкретна материалноправна норма, различно от даденото от касационната инстанция разрешение, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото.
Задължителността на указанията на касационния съд обхващат не само материалния, но и процесуалния закон, извод произтичащ от граматическото и логическо тълкуване на нормата, в която е използвано родовото понятие "закон". Указанията по прилагането и тълкуването на закона имат за цел да насочат въззивния съд към съдопроизводствени действия, необходими за правилното решаване на спора. Отклоненията от тях биха рефлектирали върху правилността на съдебния акт. Затова и законодателят изрично определя задължителността им за съда, на който е върнато делото. Несъобразяване с указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на материалния и/ или процесуален закон е съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 294, ал. 1, предл. второ ГПК и води до процесуална незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение, който порок, ако се е отразил на крайния правен резултат по делото, обуславя и отмяната му.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус; Обществен ред, защита и безопасност на населението
Въпроси
Съществува ли правно основание за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие поради повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, когато срещу лицето е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК?
Може ли образуването на административно-наказателно дело по предложение за освобождаване от наказателна отговорност да се приравни на повдигнато обвинение с обвинителен акт по смисъла на чл. 242, ал. 1 НПК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ съдържа две самостоятелни хипотези, които при условията на обвързана компетентност задължават административния орган да отнеме вече издадено разрешение: Първата изисква адресата на разрешението да е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, а втората предполага срещу него има обвинение за такова престъпление.
Когато досъдебно производство е внесено от прокуратурата в съдане с обвинителен акт за престъпление от общ характер, а с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, образувано дело е административно-наказателно.
Съгласно Тълкувателно решение №1/28.09.2017 г. на ВКС по т. д. №1/2017 г., ОСНК, институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е въведен с изменение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 28 от 1982 г.), като способ за санкциониране на престъпни деяния, които са със сравнително по-ниска степен на обществена опасност. Деецът се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Според същото ТР, нормата на чл. 78а НК е императивна и задължава съответния орган винаги, когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи
Въпроси
Кои норми могат да бъдат част от състава на престъплението като норми, запълващи бланкета на чл. 342, ал. 1 НК?
Може ли чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП да установява конкретно задължение със самостоятелно съдържание, чието нарушение може да бъде индивидуализирано в рамките на обвинението?
Какво е съотношението между общите разпоредби на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и специалните правила като чл. 37, ал. 1 ЗДвП при определяне на конкретните забрани?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Принципно, за да бъдат част от състава на престъплението като норми, запълващи бланкета на чл. 342, ал. 1 НК, те обективно следва да способстват за неговото реализиране, като от нарушаването им пряко и непосредствено да произтичат престъпните последици.
Член 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП представлява общовалидно правило за поведение на участниците в движението, което не установява конкретно задължение със самостоятелно съдържание, чието нарушение може да бъде индивидуализирано в рамките на обвинението; чл. 25, ал. 1 ЗДвП се явява обща разпоредба спрямо специалното правило, залегнало в чл. 37, ал. 1 ЗДвП, съдържащ конкретната забрана; а чл. 47 ЗДвП – урежда задължението на водача при приближаване на кръстовище, а не извършването на конкретна маневра в самото кръстовище.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат