Българското прецедентно право – Страница 52 – Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 19 май 2025 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Търговският закон въвежда ли забрана заварените производства по несъстоятелност, които преди влизане в сила на промените в чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./ са спирани веднъж и възобновени, при наличие отново на условия за спиране – липса на средства, които да покрият разноските, и др., да бъдат прекратени, без да бъдат спирани втори път?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Допустимо ли е изземване на правомощия по възлагане на ревизия при преназначаване на органа по приходите на друга длъжност в рамките на същата териториална дирекция на НАП?

Води ли преназначаването на орган по приходите на длъжност заместник-директор в същата ТД на НАП до отпадане на неговата материална и териториална компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК?

Издаден ли е ревизионният акт от надлежно компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК при положение, че възложителят на ревизията не е участвал реално в ревизионното производство?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Следва ли да се отмени първоинстанционната присъда и делото да се върне за ново разглеждане на първостепенния съд поради съществено процесуално нарушение, изразило се в незаконосъобразното конституиране в качеството на частен обвинител?

Dictum – Pro Bono – 16 май 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

За случаите, в които съдебното решение е нищожно и налице ли е такъв порок при несъвпадане на част от изводите на двете инстанции по съществото на спора?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Налице ли са условията за прилагане на режим на тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС при наличието на доставки към дружества, регистрирани в държави членки на ЕС, включително когато към момента на доставката получателят не притежава валиден ДДС номер?

Може ли да се приеме, че мястото на изпълнение на доставките е на територията на страната поради липса на доказателства за реално вътреобщностно придобиване в друга държава членка, когато доставчикът е от друга държава членка, а стоката се транспортира директно до крайния клиент?

Следва ли начисляване на ДДС по чл. 84 във връзка с чл. 62, ал. 2 ЗДДС и чл. 9, ал. 3 и 4 ППЗДДС, когато получателят не е представил доказателства за облагането на доставките в държавата по придобиване и са налице съмнения относно валидността на ДДС регистрацията на крайния клиент?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Може ли волеизявлението на подсъдимия по реда на чл. 372, ал. 1 вр. чл. 371, т. 2 НПК да се третира като смекчаващо обстоятелство?

Кои са критериите за преценка на явна несправедливост на санкцията?

Dictum – Pro Bono – 15 май 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Какво е съотношението между разпоредбата на чл. 34, ал. 7 ЗМСМА и разпоредбата на чл. 244, ал. 4, предложение първо ТЗ, когато общински съветник е член на съвета на директорите и изпълнителен директор на търговско дружество, чийто капитал е собственост на еднолично търговско дружество с държавно участие?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Съществува ли правна възможност за определяне на финансова корекция при висящо производство по искане за окончателно плащане, като се провеждат паралелно различните административни процедури?

Какви са изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК към съдържанието на мотивите на съдебното решение?

Какви са последиците от неразглеждане на всички фактически и правни основания за издаване на акта от съда и възможно ли е касационният съдебен състав да излага доводи в тази насока за първи път?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са критериите за определяне на условия на неотложност при извършване на действията по претърсване и изземване?

Dictum – Pro Bono – 14 май 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Следва ли съдът да приложи правен принцип /забрана за злоупотреба с права/, когато ищецът се позовава на императивна правна норма, която съдът е длъжен да приложи в хипотеза като настоящата при предявен иск по чл. 75, ал. 2 ЗН с твърдения за нищожност на направен от ищеца преди това отказ от наследство?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са изискванията за ангажиране на отговорността на трето лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК и кои действия съставляват имуществено разпореждане по смисъла на закона?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са правните ефекти на ценната книга на приносител, приравнена към движима вещ?

Може ли талонът за моментна хазартна игра да бъде предмет на престъпление против собствеността?

Противоречи ли квалификацията на талона като ценна книга на приносител с определението му като официален удостоверителен знак по чл. 276, ал. 3 НК?

Dictum – Pro Bono – 13 май 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

При успешно проведен от кредитор иск с правно основание чл. 56 ЗН, налице ли е правен интерес за кредитора от предявяване на иск за установяване, че конкретно имущество е част от наследството, в хипотезата като настоящата, при която в хода на висящото производство по чл. 56 ЗН, останалите наследници са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по отношение на част от имуществото по наследство, давност и отказ от наследство?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са правните изисквания за придобиване на качеството „осигурено лице“ по смисъла на Кодекса за социално осигуряване?

Как се определя недобросъвестността при получаване на парични обезщетения от държавното обществено осигуряване?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Необходимо ли е деецът да е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, за да се квалифицира едно деяние като случайно?

Какъв е обективният критерий при преценката за непредвидимост на общественоопасните последици?

Какви са задълженията на водача при избора на скорост съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП и как те се отнасят към определянето на едно ПТП като случайно деяние?