Dictum – Pro Bono – 1 юли 2025 г.

Дейността по актуване и деактуване на имоти - общинска собственост по чл. 56 и чл. 64 ЗОС е дейност по управление и отчитане на тези имоти, и представлява вътрешно-служебна дейност на общинската администрация. Актуването няма конститутивен характер, защото правото на собственост на общината не възниква от съставянето на акта за общинска собственост. Актът за общинска собственост съобразно чл. 5, ал. 3 ЗОС няма правопораждащо действие, а представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота, вида на собствеността, граници, бивши собственици и т. н. С него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост. В актовите книги се регистрират само обстоятелства във връзка със собствеността, настъпили въз основа на тези юридически факти или обстоятелства. Регистрацията в тях има само декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. В същите се отразяват само данни относно движението и промяна на собствеността. Лицата и органите, чиито права и законни интереси биха били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване. Затова и законодателят с нормата на чл. 64, ал. 2 ЗОС е предписал реда, по който следва да бъде осъществена защитата. Имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика, но споровете за материално право се решават по общия исков ред.

Следователно, пряко от разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗОС, се налага изводът, че след разрешаването на спора за материалното право по съдебен ред, неправилно актуваните имоти следва да се отпишат. Спорът за материално право, посочен в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗОС е такъв за собственост. Цитираната разпоредба не представлява самостоятелно основание за предявяване на иска, а само посочва реда, по който спорът за материално право следва да се разреши – чрез предявяване на иск за собственост, а не чрез обжалване на издадения административен акт.

Съобразно разясненията, съдържащи се в Решение №181 от 12.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №239/2011 г., според ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. С оглед диспозитивното начало в процеса, съдът е длъжен да даде защита на субективното право в рамките и по начина, който е поискан от ищеца, който от своя страна сам преценява по какъв начин правото му ще бъде най-добре охранено и реализирано.

Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Т. е. във фазата по допускане на делбата се разрешава въпросите относно принадлежността на правото на собственост досежно имотите, които се делят, между кои лица и какви са дяловете им в съсобствеността.

По тези съображения, настоящият състав счита, че е допустимо да бъде решен спор с общината за принадлежността на правото на собственост, включително чрез предявяване на иск за делба, по отношение на имот, за който е съставен АЧОС, без да е необходимо същият да е бил предварително отменен по реда на чл. 64 ЗОС. Доколкото с решението по допускане на делбата, спорът за принадлежността на правото на собственост ще бъде разрешен с влязло в сила решение, то последното ще послужи като основание за евентуалното деактуване на имота на осн. чл. 64, ал. 1 ЗОС, ако се установи, че ответната община не е собственик, или не е единствен собственик на актувания като общински имот.