Хронологичен списък | Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 8 декември 2025 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Прекратява ли се поръчителството на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, когато след издаване на изпълнителен лист срещу длъжника и поръчителя и последващо подписване на споразумение между страните, с което е приет за установен размерът на дълга и е договорен нов погасителен план, кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечния преклузивен срок, считано от падежа на главното задължение, уговорен в споразумението?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Допустимо ли е дадено задължително предписание на Инспекцията по труда да бъде изпълнено, ако след издаването му е заведено гражданско дело по същия спор, и как следва да се съобрази с последващо съдебно решение?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Може ли срокът на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да бъде по-малък от срока на лишаване от свобода, когато двете наказания се налагат заедно?

Dictum – Pro Bono – 5 декември 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

За надлежното връчване на съобщението и за неговото удостоверяване съобразно правилата на ГПК и може ли съдът да преценява по различен начин доказателствената сила на две последователни във времето официални удостоверителни изявления на едно длъжностно лице, удостоверяващи с противоположно съдържание един и същи факт?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са изискванията за възникване и съществуване на осигурително правоотношение, което да обоснове правото на парично обезщетение за общо заболяване?

Може ли осигурителният стаж, натрупан при липса на реално осъществяване на трудова дейност, да бъде признат за валиден за целите на социалното осигуряване?

При какви условия добросъвестно получените осигурителни плащания подлежат на възстановяване от осигуреното лице съгласно чл. 114, ал. 2 КСО?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Следственият експеримент може ли да даде като непосредствен резултат откриването и привличането на нови доказателства?

Съществува ли процесуална възможност за ползване на протокола като писмено доказателствено средство, документиращо следствен експеримент с участието на подсъдимия, ако обясненията му не са елемент от подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност?

Dictum – Pro Bono – 4 декември 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

От кой момент тече погасителната давност за вземания, предмет на изпълнителни дела, образувани и прекратени преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.15 г. по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК на ВКС?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Допустимо ли е в административното производство да се използват писмени сведения от лица, които не участват в производството, като доказателствено средство и каква е тяхната доказателствена стойност в съдебното производство?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

В каква причинно-следствена връзка трябва да се намира нарушението на конкретни правила за движение, за да бъде носена наказателна отговорност по съответния състав на транспортно престъпление?

Dictum – Pro Bono – 3 декември 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Длъжен ли е съдът при обезпечаване на правилното приложение на императивна материалноправна норма да укаже на страните, че решаването на спора е обусловено от съществуването на конкретен факт с правно значение, и да разпредели доказателствената тежест за установяването му между тях?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Кои са двете кумулативни предпоставки по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ за получаване на разрешение тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“?

Какви са условията за получаване от чужденец на достъп до пазара на труда съгласно изискванията на българското законодателство, в частност чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗТМТМ?

Подлежи ли на съдебен контрол отрицателното становище на Агенцията по заетостта, което е основание за отказ от МВР за издаване на разрешението?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви обстоятелства или доказателства трябва да бъдат разкрити чрез разследване, за да е налице основание за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК?

Какво се разбира под “разследване” по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК?

Dictum – Pro Bono – 2 декември 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Следва ли съдът да присъжда адвокатското възнаграждение с включен ДДС, когато присъжда такова по реда на чл. 38 ЗАдв и адвокатът е регистриран по ЗДДС? Представлява ли възмездна доставка извършената от адвоката правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв, когато се присъжда адвокатско възнаграждение?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Подлежи ли на регистрация в регистъра на населението гражданин на Европейския съюз с право на постоянно пребиваване в Република България?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация спрямо граждани на Европейския съюз, които не получават разрешение, а само регистрация на пребиваването си?

Задължена ли е местната администрация да издаде удостоверение за наследници, когато починалият гражданин на Европейския съюз не е вписан в регистъра на населението, въпреки че е подлежал на регистрация?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Отменя ли се задължението на втората инстанция, визирано в чл. 339, ал. 2 НПК, да се произнесе по възраженията на страните и да им даде мотивиран и пълноценен отговор, когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото?