Dictum – Pro Bono – 23 януари 2026 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Изпълнително производство; Облигационно право
Въпрос
Има ли кредиторът самостоятелно материално право срещу всеки от солидарните длъжници, съответно техните наследници по закон?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Всеки от солидарните длъжници отговаря за пълния размер на дълга, за който се е задължил. Кредиторът има самостоятелно материално право срещу всеки солидарен длъжник и то обуславя правото му на съдебна защита срещу всички солидарни длъжници – обикновени, а не задължителни другари в процеса, до пълното му удовлетворяване. Солидарността цели да бъде обезпечено изпълнението.
Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Това е и при смърт на съдлъжниците и настъпило наследствено правоприемство, включително в полза на едни и същи лица.
При наследяване на един от солидарните длъжници, дългът се разделя между наследниците, така че всеки наследник остава солидарен длъжник, наред с останалите солидарни длъжници, само за своята част. Сливането на качеството „солидарен длъжник“, когато едни и същи лица са наследници на всеки от солидарните длъжници, води до единство на облигационното отношение между всеки от наследниците и кредитора занапред (никой не може да бъде солидарен длъжник със самия себе си), но не променя различните обстоятелства, при които са възникнали и са съществували задълженията на всеки от наследодателите - съдлъжници до смъртта им, преминали към правоприемниците. При солидарността, възникнала по уговорка между длъжниците и кредитора или по силата на закона, дължимият резултат е един (чл. 121, ал. 1 ЗЗД), но всеки от солидарните длъжници се намира в отделна облигационна връзка с кредитора, макар и при взаимна зависимост на задълженията. Въпреки наличието на общ цял солидарен дълг юридическите факти, които пораждат солидарността, са различни, изискуемостта на всяко задължение настъпва самостоятелно (чл. 126, ал. 2 ЗЗД), различни са последиците на някои погасителни способи (чл. 124 и чл. 125 ЗЗД), а поради всичко това са различни и личните възражения, които длъжниците могат да правят (чл. 122, ал. 3 ЗЗД). Наследникът остава задължен на основание дълга на всеки от наследодателите и кредиторът може да упражни правата си по отношение на него като правоприемник на всеки от починалите съдлъжници. Приложимо е правилото на чл. 122, ал. 2 ЗЗД, че предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Това тълкуване съответства на целта на солидарността (да обезпечи кредитора), естеството й (предпоставяща съществуването на множество облигационни отношения) и правните последици на наследственото правоприемство. Сливането в едно лице на качеството солидарен длъжник не прекратява изцяло последиците на солидарността. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ЗЗД, релевираща сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник, но не и на качествата „солидарен длъжник“. В последния случай общи за станалите единни облигационни отношения с всеки от наследниците са само настъпилите след сливането обстоятелства, касаещи всеки един от тях.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпрос
Какви са изискванията за квалифициране на едно увреждане като трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 КСО и приложимите разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Българското законодателство предвижда изрично трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето на осигурено по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО лице (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. увреждането на здравето следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането – временна неработоспособност или смърт; 4. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд (връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условията, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя); 5. причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа.
Съгласно чл. 73, ал. 2 Наредба за медицинската експертиза (НМЕ), не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.
По аргумент от пар. 1, т. 36 ДР Закона за здравето (ЗЗ) терминът "нетравматично увреждане" е възприет като синоним на заболяване, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото заболяване, което в медицината е наричано акутно, може да бъде подостро (субакутно) или свръхостро (перакутно), което понякога протича за часове и дори за минути. Дефинитивната норма на пар. 1, т. 3 ДР НМЕ определя "нетравматичното увреждане" като болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други).
Нетравматичното увреждане се установява единствено с ТЕЛК и/или НЕЛК. Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 1 НМЕ, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинната връзка при нетравматичното увреждане въз основа протокол за разследване на злополуката.
В случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено ТЕЛК и/или НЕЛК (съгласно чл. 60, ал. 2 КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 НМЕ). Обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Поради това влязлото в сила тяхно решение досежно сочените въпроси е задължително за всички, по аргумент от чл. 113, ал. 3 ЗЗ, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Ако с решението си ТЕЛК/НЕЛК е отрекъл причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган (ТЕЛК/НЕЛК), с познания в съответната област и със съответната нормативно възложена му компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества
Въпроси
Под термина „разследване" по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК се разбира както разследване, извършено в рамките на конкретно наказателно производство, така също и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма на установяване на факти и обстоятелства, способна да гарантира тяхната обективност и достоверност. Новите обстоятелства могат да бъдат констатирани и в рамките на регламентираната в глава тридесет и втора НПК процесуална дейност на прокурора при привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда. Второто условие е новооткритите обстоятелства (или доказателства), които не са били известни на съда, да имат съществено значение за делото. Преценката за наличието тази предпоставка се определя от степента на промяната на установеното по делото след включването на новооткритите факти. Необходимо е те да създават вероятност, че ще се изменят фактическите или правните заключения на съда по въпросите, които са предмет на решаване в конкретното наказателно производство.
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Под термина „разследване" по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК се разбира както разследване, извършено в рамките на конкретно наказателно производство, така също и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма на установяване на факти и обстоятелства, способна да гарантира тяхната обективност и достоверност.
Новите обстоятелства могат да бъдат констатирани и в рамките на регламентираната в глава тридесет и втора НПК процесуална дейност на прокурора при привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда.
Второто условие е новооткритите обстоятелства (или доказателства), които не са били известни на съда, да имат съществено значение за делото. Преценката за наличието тази предпоставка се определя от степента на промяната на установеното по делото след включването на новооткритите факти. Необходимо е те да създават вероятност, че ще се изменят фактическите или правните заключения на съда по въпросите, които са предмет на решаване в конкретното наказателно производство.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат