Хронологичен списък | Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 23 март 2026 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при ПТП.

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Кои са релевантните критерии за определяне на мястото на изпълнение на процесните доставки съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 4, т. 4, б. а от ЗДДС и при какви условия се прилага общият спрямо специалния режим?

Приложим ли е специалният режим за облагане на обща туристическа услуга по чл. 136, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС спрямо разглежданите доставки и какви са предпоставките за това според практиката на Съда на ЕС?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са процесуалните последици при установяване, че друг съд вече е сезирал Съда на Европейския съюз с преюдициално запитване, свързано с предмета на разглеждано от националния съд наказателно дело?

Подлежи ли на инстанционен контрол определението на въззивен съд за спиране на наказателно производство, основано на вече отправено от друг съд преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?

Как трябва да бъде извършена преценката от Върховния касационен съд относно връзката между предмета на конкретно наказателно производство и въпросите, поставени по вече образувано пред Съда на Европейския съюз дело, когато въззивният съд е спрял производството?

Dictum – Pro Bono – 20 март 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

За задължението на въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните, и в частност възражение за погасяване по давност за вземане за лихви. (По иск на основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане)

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Допустимо ли е национална юрисдикция да разглежда като последна инстанция дело относно отговорността на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз, когато самата тя е страна по делото, при гарантиране на независимост и безпристрастност?

Какви са предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, и как се доказва наличието на тези предпоставки?

Може ли отказът на националните съдилища да предоставят правна помощ в административно съдебно производство да се приеме като нарушение на правото на Европейския съюз или на чл. 6 КЗПЧОС?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какво е съотношението между престъпните състави по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 и по ал. 6 от Наказателния кодекс и при какви условия може съдът да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление без изменение на обвинението?

Dictum – Pro Bono – 19 март 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Преклудира ли се възможността на владелеца на недвижим имот, в последващ процес да прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност спрямо лица, които не са участвали в предходно водено от вещноправния ползувател срещу този владелец производство по чл. 108 ЗС?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какъв е характерът на отговора на администратора на лични данни по молба за достъп до лични данни и представлява ли отказ да се предостави исканата информация, когато липсва изрично формулиран отказ?

Може ли адвокат да упражни правата на субекта на лични данни въз основа на писмено пълномощно без нотариална заверка и достатъчно ли е удостоверяване от адвокат с квалифициран електронен подпис?

В какъв обем и форма администраторът на лични данни следва да предостави копия на документи, съдържащи лични данни, при искане по чл. 15 от ОРЗД, като съобрази и правата и свободите на трети лица?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Възможно ли е касационно обжалване на съдебен акт без предварително въззивно обжалване на първоинстанционната присъда?

В какви граници може да се осъществява защитата на подсъдимия при признати фактически положения по обвинителния акт?

Може ли въззивната инстанция да събира доказателства за допълнителни обстоятелства при провеждане на диференцирана процедура без да нарушава фактологията от обвинителния акт?

Dictum – Pro Bono – 18 март 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

При наличието на сключени договори за управление между инвеститора и собствениците на индивидуални обекти в комплекс от затворен тип, не всички от които са с нотариална заверка на подписите и вписани, може ли да има Общо събрание като орган на управление на етажната собственост, в отклонение от и в нарушение на предвидения ред за управление в договора, сключен между инвеститора и собствениците на индивидуалните обекти?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са изискванията за издаване на кредитни известия (КИ) при продажби на недвижими имоти и може ли възстановяване на суми за неизвършени довършителни работи да обоснове намаляване на данъчната основа по ДДС?

При какви условия и на коя дата възниква данъчното събитие за начисляване на ДДС при продажба на недвижими имоти, включително при наличие на договори за довършителни работи?

Допустимо ли е намаляване на цената при продажба на недвижим имот чрез издаване на кредитно известие поради недостатъци на продадената вещ и какви са доказателствените изисквания в тази хипотеза?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Как се определя моментът на възникване на „опасност“ по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП – дали при стъпване на пътното платно или при обективно поведение, показващо намерение за навлизане в зоната на движение на автомобила.

Какво е значението на обективната възможност за възприемане на опасността спрямо субективното възприятие на водача и от кой момент се поражда неговото задължение за предприемане на спиране.

При какви условия се изключва отговорността на водача поради „случайно деяние“ и кога техническата неизбежност на удара може да бъде установена.

Dictum – Pro Bono – 17 март 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

За да се обуслови противоправност на бездействието на деликвента за съобразяване на мерки на безопасност, трябва ли да са нарушени конкретни правила, предписани в нормативен акт, или би било достатъчно, ако бездействието е в противоречие с общоприети правила и стандарти на поведение?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са изискванията и доказателствените стандарти за признаване правото на данъчен кредит по ЗДДС, включително във връзка с реалното изпълнение и документиране на доставки на стоки?

По какъв начин следва да се доказва осъществяването на вътреобщностни доставки (ВОД) с цел прилагане на нулева ставка по ЗДДС, и каква е ролята на представените транспортни и съпътстващи документи?

Какви са предпоставките и ограниченията за отказ на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД при наличие на съмнения за участие в данъчна измама и какъв е обхватът на проверката, която трябва да извършат органите по приходите и съдът?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Как се разграничава престъплението по чл. 123, ал. 1 НК от “случайното деяние” при работа с машини, представляващи източник на повишена опасност?