всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 18 март 2026 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Вещно право, Етажна собственост

Въпрос

При наличието на сключени договори за управление между инвеститора и собствениците на индивидуални обекти в комплекс от затворен тип, не всички от които са с нотариална заверка на подписите и вписани, може ли да има Общо събрание като орган на управление на етажната собственост, в отклонение от и в нарушение на предвидения ред за управление в договора, сключен между инвеститора и собствениците на индивидуалните обекти?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване, се свежда до това каква е формата на управление на етажна собственост, която отговаря на обективните критерии по пар. 1, т. 3 ДР ЗУЕС за [жк], но не всички договори с инвеститора по чл. 2 ЗУЕС са с нотариална заверка на подписите и не са вписани поради обективното обстоятелство, че част от тях са сключени преди влизане в сила на ЗУЕС.

Настоящият състав на ВКС приема, че в такава хипотеза, когато не е оспорена автентичността на подписите в договорите, които нямат нотариална заверка или когато оспорването не е доказано, формата на управление е по чл. 2 ЗУЕС и тя изключва общия ред за управление по Глава втора, Раздел втори на ЗУЕС чрез Общо събрание на етажната собственост. Съображенията за това са следните:

До влизане в сила на ЗУЕС на 01.05.2009 г. правната уредба на етажната собственост и нейното управление се съдържа в Закона за собствеността /ЗС/ и в Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост /П.-отм./. Съгласно чл. 42 ЗС, редакция преди изменението с ДВ, бр.6/2009 г., управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на Общото събрание на собствениците и на избрания от него управител. В П. се съдържа детайлна уредба на свикването на Общо събрание на етажната собственост, неговите правомощия, начина на вземане на решения и надзора върху тях.

Към момента на приемане на ЗС и П. през 1951 г., а и дълго време след това, в България обективно не съществуват жилищни комплекси от затворен тип, при които в един урегулиран поземлен имот се обособява комплекс от една или няколко сгради в режим на етажна собственост, заедно с други обекти и съоръжения за общо ползване от собствениците, ползвателите и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. Затова законодателят не създава специални правила за начина на управление на общите части в такива комплекси. Такива комплекси обаче реално възникват още преди влизане в сила на ЗУЕС като сложно съчетание от няколко вида собственост – собственост на различни лица върху отделните обекти в сградата или сградите, както и собственост на инвеститора върху земята и съоръженията, разположени върху нея – паркоместа, тенис кортове, басейни, детски площадки и др. Поддръжката на такива комплекси изисква друга форма на управление, различна от предвидената в ЗС и П., която да се грижи за комплекса в неговата цялост, а това надхвърля интереса и правомощията на отделните етажни собственици. Това налага инвеститорите предварително да предвидят и установят такава форма на управление на комплекса чрез договори, в които всеки етажен собственик да се съгласи да им възложи управлението на комплекса при заплащане на определени такси.

Преди влизане в сила на ЗУЕС законът не забранява изграждането на жилищни комплекси от затворен тип, нито пък форма на управлението им чрез договори между собствениците на отделни обекти в комплекса и инвеститора.

С влизане в сила на ЗУЕС на 01.05.2009 г. за първи път се регламентира както съществуването на жилищните комплекси от затворен тип - пар. 1, т. 3 ДР, така и специалната форма на управлението им от инвеститора чрез възлагане с договори по чл. 2 ЗУЕС, която изключва управлението чрез Общо събрание на етажната собственост. Законът определя и формата на договорите по чл. 2 ЗУЕС – те трябва да са с нотариална заверка на подписите и да са вписани с цел тяхната противопоставимост на последващи приобретатели. Уредбата е изключително лаконична и създава проблеми в практиката. Липсва уредба за действието на закона спрямо заварените отношения в съществуващи жилищни комплекси от затворен тип. По-специално липсва правило ще се прилага ли формата на управление по чл. 2 ЗУЕС по отношение на жилищни комплекси от затворен тип, заварени от ЗУЕС, в които договорите за управление с инвеститора не са с нотариална заверка на подписите и не са вписани. Тази липса на преходна разпоредба по необходимост следва да бъде преодоляна от съдебната практика, при съблюдаване на чл. 5 ГПК и при отчитане на правилото за действие на новия закон спрямо заварени висящи правоотношения.

ЗУЕС регламентира правилото, че управлението на жилищни комплекси от затворен тип става от инвеститора, когато има воля от това, изразена както от него, така и от отделните собственици на обекти в комплекса, изразена в договори по чл. 2 ЗУЕС. За да е ясно, че волята е изразена именно от собствениците, техните подписи трябва да са с нотариална заверка. Преди ЗУЕС не е имало регламентирана форма на управление на жилищните комплекси от затворен тип с договори, затова не е имало и изискване за нотариална заверка на подписите в тези договори. След влизане в сила на ЗУЕС обаче, лицата, които са сключили такива договори, не могат да се откажат от тях под претекст, че подписите им не са нотариално заверени. Решаващ за запазването на тези договори при действието на новия ЗУЕС е фактът на изразената в тях воля жилищният комплекс от затворен тип да се управлява от инвеститора. След като не се оспорва автентичността на подписите в тези договори или след като не е доказано оспорването на тези подписи, изразената в тях воля за управление на комплекса от инвеститора следва да се запази и при действието на новия закон, тъй като тя вече е изразена и именно тя е решаваща за формата на управление по чл. 2 ЗУЕС.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Данъци, Данък добавена стойност

Въпроси

Какви са изискванията за издаване на кредитни известия (КИ) при продажби на недвижими имоти и може ли възстановяване на суми за неизвършени довършителни работи да обоснове намаляване на данъчната основа по ДДС?

При какви условия и на коя дата възниква данъчното събитие за начисляване на ДДС при продажба на недвижими имоти, включително при наличие на договори за довършителни работи?

Допустимо ли е намаляване на цената при продажба на недвижим имот чрез издаване на кредитно известие поради недостатъци на продадената вещ и какви са доказателствените изисквания в тази хипотеза?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговори

При продажби на недвижими имоти (апартаменти и гаражи) в сграда, изградена до степен груб строеж, няма как издаването на КИ за намаляване на ДО на издадени фактури за продажби да се обоснове с възстановяване на суми за неизвършени довършителни и луксозни СМР. Ако за довършителните работи между строителя и купувачите са сключени договори за изработка за довършителните работи, обстоятелство, което не е доказано по делото от страна на ответника по касация, то при настъпване на данъчното събитие по правилата на чл. 25 ЗДДС за извършване на услугите, доставчикът е длъжен да издаде фактура и да начисли ДДС. При всички случаи данъчното събитие е настъпило на датата на издаване на Разрешението за ползване, удостоверяващо изпълнение на сградата в съответствие с одобрените проекти. Освен това, както беше посочено по-горе, КИ не отговарят на изискванията на чл. 115, ал. 4 ЗДДС – в тях не са посочени номер и дата на фактурата, към която се издават, и основанието за издаването им, към повечето от фактурите няма издавани КИ, а се представят само допълнителни споразумения за връщане на суми за неизвършени довършителни СМР, които не са описани по вид и обем.

Отбив от цената при продажбата на недвижим имот е възможна, ако той има недостатъци, които съществено намаляват неговата цена или годността му за обичайното потребление (чл. 193 ЗЗД). Това означава, че на датата на продажбата доставчикът е длъжен да издаде фактура за пълната цена, а след това да издаде КИ, ако се налага намаляване на цената поради недостатъци на продадената недвижима вещ. Това обстоятелство нито се твърди от данъчнозадълженото лице, нито се доказва.

Тези съображения се отнасят и до продажбите на обекти в сграда в завършен вид с издадено Разрешение за ползване от органите на ДНСК, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 177, ал. 2 ЗУТ).

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на тези отговори от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта

Въпроси

Как се определя моментът на възникване на „опасност“ по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП – дали при стъпване на пътното платно или при обективно поведение, показващо намерение за навлизане в зоната на движение на автомобила.

Какво е значението на обективната възможност за възприемане на опасността спрямо субективното възприятие на водача и от кой момент се поражда неговото задължение за предприемане на спиране.

При какви условия се изключва отговорността на водача поради „случайно деяние“ и кога техническата неизбежност на удара може да бъде установена.

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговори

В теорията и практика на ВКС текстът на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП се разглежда като императивно задължение за своевременна реакция, което се активира при настъпването на определено юридическо събитие – появата на обективна опасност. Именно поради тази причина следва да се подчертае, че опасността не е субективно усещане на водача, както вече бе отбелязано, а обективно състояние на пътната среда. В конкретния случай, появата на пешеходец, който се намира в непосредствена близост до платното и извършва действия по преодоляване на мантинелата, съставлява „опасност“. Теорията и практиката приемат, че опасността възниква не тогава, когато обектът стъпи на асфалта, а в момента, в който неговото поведение недвусмислено показва намерение за навлизане в зоната на движение на автомобила. Ключов момент е разграничението за обективна възможност за възприемане – разстоянието, от което при конкретните условия(слънце, сенки, растителност), един средностатистически внимателен водач би могъл да види препятствието. Субективното възприятие вече е моментът, в който конкретният подсъдим реално е видял пешеходеца.

Правната отговорност се ангажира въз основа на обективната възможност. Ако експертизата установи, че лицето е било видимо преди платното, законът вменява на водача задължението да е започнал спирачен процес именно тогава, дори и да не е бил визуално обективиран целият пешеходец. Закъснението в реакциите съставлява виновно поведение.

Практиката приема, че изречение 2 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП действа в синхрон с изр. 1. Дори скоростта да е в рамките на позволената, тя става несъобразена, ако не позволява на водача да спре в рамките на видимостта си. Когато пешеходецът е бавен“(поради алкохолно опиянение) и висок“(поради прескачане на мантинелата), времето за реакция на водача теоретично е по-голямо. Следователно, твърдението на защитата, че алкохолът на пострадалия е „изненадал“ водача, е юридически несъстоятелен. Алкохолното повлияване на пешеходеца по-скоро удължава времето на престоя му в „опасната зона преди удара, което е следвало да бъде използвано от водача за спиране.

Не на последно място следва да се подчертае и това, че в практиката се изключва отговорността само при т. нар.“случайно деяние – когато опасността е възникнала толкова близо до автомобила, че дори при незабавна реакция и технически изправна спирачна система, ударът е бил физически неизбежен. В настоящия случай, категорично се отхвърля тезата за техническа неизбежност. Водачът е имал пространствен и времеви ресурс да предотврати вредоносния резултат, но не е изпълнил предписанието на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на тези отговори от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат