Българското прецедентно право – Страница 59 – Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 25 март 2025 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Дали за осъществяване фактическия състав на отговорността по чл. 627 ТЗ е достатъчно да бъде установено обективното изпадане на дружеството в състояние на неплатежоспособност или тя следва да е била външно обективирана чрез спиране на плащанията?

По какъв критерий следва да се преценява вината на управителя – конкретен, спрямо възможностите на конкретния управител да съобрази задълженията си, или абстрактен – спрямо това, което се приема за нормално, обичайно поведение на лицата в подобни случаи?

Положил ли е управителят дължимата грижа, ако е бил в грешка или незнание относно факта на неплатежоспособността и поради това не е подал молба по чл. 626, ал. 1 ТЗ?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Налице ли е незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, когато основанието за неговото издаване – общ административен акт, е отменено като незаконосъобразно?

Какви са правните последици от отмяната на общ административен акт върху вече издадени индивидуални административни актове, които са били основани на него?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Каква е правната същност на забраната за използване на показания на полицейски служители, събрани преди привличането на лицето към наказателна отговорност, в контекста на чл. 118, ал. 2 НПК?

Каква е правната квалификация на съвкупността от престъпления по чл. 277а, ал. 3 и чл. 277а, ал. 7 НК?

Каква е аналогията между противозаконното държане на оръжие, използвано за извършване на престъпление, и противозаконното държане на металдетектори, използвани за търсене на археологически обекти?

Dictum – Pro Bono – 24 март 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

При преценка на вероятната основателност на бъдещия иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, с оглед допускане на обезпечението му, следва ли въззивният съд да прецени налице ли са всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане и ако приеме, че са представени писмени доказателства, установяващи част от елементите на непозволеното увреждане, а основните релеватни факти ще се установят с гласни доказателства в хода на исковото производство, каква преценка относно подходящата обезпечителна мярка следва да извърши?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какъв е правният статут на заявителя в качеството му на субект на данни и как това влияе върху правото му да подаде заявление за заличаване на лични данни?

Какъв е правният статут на Агенцията по вписванията по отношение на обработването на лични данни, съдържащи се в търговския регистър, и дали тя може да бъде считана за администратор на лични данни?

Какви са правните последици от правото на ефективна съдебна защита срещу администратор на лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и приложимото национално законодателство?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са общите правила за изготвяне на протести и жалби пред ВКС при разглеждане на актове по реда на чл. 346, т. 2 НПК?

Какви оплаквания може да разглежда ВКС като съд по правото при първо редовно разглеждане на делото пред него?

Dictum – Pro Bono – 21 март 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Допустимо ли е по иск за парично вземане срещу лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, осъществяващо специфична дейност по здравеопазване и имащо задължение според чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ да спазва утвърдените медицински стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, налагането на обезпечение чрез обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на лечебното заведение?

Следва ли да се изследва въпросът за произхода на средствата по банковите сметки – обект на обезпечителния запор с оглед забраната в чл. 393, ал. 1 ГПК да се запорират вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Каква е правната уредба на командироването на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги според разпоредбите на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове?

Как следва да бъдат третирани командировъчните пари от гледна точка на данъчното законодателство и подлежат ли те на облагане с данък върху доходите на физическите лица?

Кое осигурително законодателство е приложимо спрямо командированите работници и има ли НАП правомощие да определя приложимото законодателство на друга държава членка?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са характеристиките на деянието и извършителя, които са релевантни за преценката за обществена опасност?

Dictum – Pro Bono – 20 март 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Трябва ли ищецът по иск за собственост на недвижим имот, който не е пряк наследник на имота, но твърди, че го е придобил по давност, да противопоставя на ответника по иска, който е придобил чрез сделка идеална част от имота, намерение да владее тази идеална част за себе си?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Представлява ли преназначаването на длъжностно лице в рамките на приходната администрация основание за отпадане на неговата компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Относно националното приложение на решението по делото „Босев срещу България“.

До каква степен националната процедура за отвод на съдебен състав е достатъчна за гарантиране на безпристрастността му по смисъла на чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС?

Какви са действителните съображения на ЕСПЧ за установяване на нарушение на чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС, при липса на проявен субективен подход и неубедителни аргументи за недостатъчност на националната процедура?

Dictum – Pro Bono – 19 март 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Когато вредата от допуснатото обезпечение е причинена не само от действията на молителя в производството по чл. 390 ГПК, но и от действия на други лица, следва ли отговорността да се разпредели между тези лица?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Допустимо ли е в производството по чл. 147, ал. 3 ДОПК съдът да определи по-кратък срок за представяне на административната преписка от органа, без това да представлява процесуално нарушение?

Представлява ли невръчването на разпореждането за представяне на доказателства на ответника основание за отмяна на съдебния акт поради лишаване от възможност за участие в делото?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви действия могат да се квалифицират като блудство?