Българското прецедентно право – Страница 40 – Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 12 август 2025 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Налице ли е правен интерес от водене на установителен иск за установяване съществуването на ипотечното право, когато договорът за продажба чрез пряко договаряне, сключен по реда на чл. 718 ТЗ е нищожен, а купувачът по недействителната сделка самостоятелно е заличил ипотеката по реда на чл. 19, ал. 2 Правилника за вписванията?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Може ли дирекция “Социално подпомагане” да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила до произнасянето на съда?

Съответства ли на принципа на най-добрия интерес на детето разглеждането на случаите на двете сестри в отделни административни производства и издаването на отделни заповеди за временно настаняване?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Каква е формата на вината при престъпление по чл. 342, ал. 3 НК (причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта)?

Dictum – Pro Bono – 11 август 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Когато въззивният съд е дал различна правна квалификация на иска от дадената от първата инстанция, длъжен ли е в решението си да обсъди доводите и възраженията на страните и доказателствата за релевантните по тях факти?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Как се характеризира урбанизираната територия по смисъла на Закона за устройство на територията?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Длъжни ли са били полицейските служители да включат записващите си устройства, т. нар. “боди камери”, преди да предприемат проверка на водача?

Внася ли фактът, че полицейските служители не са включили записващите си устройства, съмнение в добросъвестността им?

Dictum – Pro Bono – 8 август 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Прекъсва ли давността искането на кредитора за предприемане на изпълнителни действия с посочване на изпълнителни способи по изпълнително дело, по което вече са настъпили предпоставките за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността на държавата (НАП) по реда на ЗОДОВ?

Допустимо ли е юридическо лице да претендира обезщетение за неимуществени вреди?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какво представлява превратното тълкуване на доказателствата в контекста на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК?

Dictum – Pro Bono – 7 август 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Нищожен ли е договор за спогодба, ако към момента на сключването му изпълнението на поетите с договора задължения е невъзможно?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Допустимо ли е формиране на мълчалив отказ по искане за извършване на административна услуга, когато вече съществува висящо или приключило административно производство по идентично искане?

Представлява ли искането за съставяне на български акт за раждане на дете, родено в чужбина, административна услуга по смисъла на Закона за администрацията и Закона за адвокатурата?

Съставлява ли незаконосъобразен административен акт мълчаливият отказ на длъжностно лице по гражданско състояние поради липсата на мотиви, препятстваща съдебния контрол върху законосъобразността на отказа?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са характеристиките на състава на деянието по чл. 172б, ал. 1, предл. първо НК (престъпления против интелектуалната собственост) и размерът на вредите, които следва да се вземат предвид при преценката за обществената опасност на деянието?

Какви са характеристиките на начина, времето и мястото на извършване на деянието, обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, общественоопасните последици от деянието?

Как степента на обществена опасност на извършеното обосновава ли вида на отговорността на извършителя – наказателна или административна?

Dictum – Pro Bono – 6 август 2025 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

От кой момент поражда действие отмяната на Постановление №3/1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?

Дали при няколко солидарни длъжници в изпълнителното производство може да настъпи перемпция само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията е необходимо да има бездействие на взискателя по отношение на всеки от длъжниците?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Подлежи ли на задължително предоставяне от администратора на лични данни копие от договори и документи, съдържащи лични данни на субекта, когато последният ги е изискал на основание член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679?

Следва ли администраторът на лични данни да предоставя исканите документи, независимо от това дали субектът вече разполага с тях?

Какво е приложното поле на решението на Съда на ЕС по дело C‑487/21 относно правото на достъп до лични данни и задължението за предоставяне на копия от документи?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Допустимо ли е провеждането на процеса без да се осигури правото на лично участие на подсъдимия?

Предвидено ли е в чл. 306, ал. 2 НПК съдът да се произнася в открито съдебно заседание с призоваване на осъдения, когато преценява определянето на едно най-общо тежко наказание по реда на чл. 25 НК?

В кои случаи регламентът на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда възобновяване на делото?