Българското прецедентно право – Страница 13 – Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 5 март 2026 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Може ли трето лице да се позовава на недействителност на договор, сключен от представител без изрично пълномощие да договаря сам със себе си или във вреда на представлявания (чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД)?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са изискванията и редът за издаване на разрешение за поставяне на преместваем търговски обект върху общинска собственост съгласно ЗУТ и съответната общинска наредба?

Възможно ли е в съдебното производство да се извършва инцидентна проверка на законосъобразността на нормативните разпоредби на общинската наредба и на решението на общинския съвет относно схемите за разполагане на преместваеми обекти?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Освобождава ли наличието на свидетелство за правоспособност и преминат инструктаж на пострадалия работодателя от задължението за постоянен контрол върху изпълнението на правилата за безопасност?

Изключва ли наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелството, че пострадалият е работил без каска и се е намирал в опасна зона в нарушение на правилата за безопасност?

Dictum – Pro Bono – 2 март 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Как се определя несеквестируемостта на вземане за пенсия по чл. 446, ал. 1 ГПК, когато длъжникът получава и трудов доход- отделно за всяко вземане или общо върху целия получаван доход?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са правните последици от отписването на данъчни задължения, погасени по давност, върху възможността за реализиране на субективни права?

Какви са особеностите и приложението на обикновената и абсолютната погасителна давност по ДОПК във връзка с отписването на публични вземания?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

При какви условия възобновяването на наказателното производство по чл. 423, ал. 1 НПК служи като корективен механизъм за постигане на стандартите за справедлив процес?

Dictum – Pro Bono – 27 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Дали е налице причинна връзка между пречките за упражняване на правото на собственост от ищеца и поведението на ответника, когато тези пречки произтичат от административен акт, приет след като сградата на ответника е била законно построена?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Кои са елементите от фактическите състави на пряка дискриминация и тормоз по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и чл. 5 ЗЗДискр.?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Кой прокурор е компетентен да участва в съдебното производство по наказателни дела – наблюдаващият прокурор от съответната прокуратура или прокурор от друга прокуратура?

Dictum – Pro Bono – 26 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Подлежи ли на отмяна на основание чл. 303 ГПК актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството?

Подлежи ли на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок?

Налице ли е законово основание съдът, при постъпило искане за вписване на отказ от наследство, да изисква обективиране на волеизявлението в писмена форма с нотариална заверка на подписа, респективно да постанови личното явяване на молителя за отвърждаване на авторството на изявлението?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са изискванията за доказване на реално осъществяване на доставките на стоки и услуги, което да обоснове правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури?

Могат ли обстоятелства като липса на трудови правоотношения между доставчика и предоставените работници, липса на кадрова и техническа обезпеченост или други административни нарушения от страна на доставчика да доведат до отказ на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са условията за процесуална годност на експертните заключения при участие на вещо лице, което не е регистрирано като независим оценител съгласно Закона за независимите оценители?

Представлява ли нарушение на процесуалните правила подходът на съда да предостави възможност на защитата и държавното обвинение да предложат по едно вещо лице за изготвяне на тройна допълнителна експертиза?

Опорочава ли процедурата по определяне и назначаване на вещи лица предоставянето на възможност на страните да направят предложения за избор на експерти?

Dictum – Pro Bono – 25 февруари 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 Правилника за вписванията при искане за вписване на нотариален акт за прехвърляне на поземлен имот, заедно с изградените в него сгради, когато част от тях /второстепенните селскостопански постройки/, не са изрично посочени в него?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Може ли липсата на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците да бъде основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставките?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са изискванията към обстоятелствената част на обвинителния акт при съучастие и как тя определя предмета на доказване?

При какви условия съдът може да промени формата на съучастие от съизвършителство към помагачество или подбудителство?

Кога втората инстанция може да упражни правомощието си по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК за правоприлагане на закон за друго престъпление без да изменя съществено обстоятелствената част на обвинението?