Хронологичен списък | Българското прецедентно право

Dictum – Pro Bono – 12 март 2026 г.

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Дали при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, срещу което не е подадена жалба, обжалването на решението само относно изнасянето на публична продан на другия имот определя произнасянето на въззивния съд само за този имот?

Дали при два неподеляеми имота, допуснати до делба между двама съделители, при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, вторият имот следва да се изнесе на публична продан, вместо да се постави в дял на другия съделител?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Съществуват ли реално осъществени трудови и осигурителни правоотношения, които дават право на парично обезщетение за временна неработоспособност, при липса на доказателства за реално положен труд?

Явяват ли се осигурените лица пряко и непосредствено засегнати от издадените задължителни предписания на административния орган и притежават ли право самостоятелно да ги обжалват?

Следва ли да бъдат признати или отменени пенсионните права за период, през който осигурителната информация е служебно заличена поради липса на доказателства за реално извършена трудова дейност?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

При какви условия Върховният касационен съд може да постанови оправдателна присъда директно, без да връща делото за ново разглеждане?

Какви са процесуалните последици при нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателна присъда, когато това би утежнило положението на подсъдимия?

Dictum – Pro Bono – 11 март 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Дали не са очевидно неправилни изводите на съда, че промяната в обща част (независимо дали по естество или предназначение) трябва да е съществена, а ако е несъществена и не пречи до достъпа на индивидуални помещения, а начина, по който е ползвана преди промяната, може да бъде задоволен чрез ползване на други част от общите части, не е налице пречене на етажния собственик да упражнява правата си; както и че когато по реда на чл. 109 ЗС се претендира премахване на промяна в обща част на сграда в режим на етажна собственост и възстановяване на старото положение следва да се посочи с какво промяната пречи на етажния собственик и съдът е обвързан от посоченото в исковата молба относно тези пречки за упражняване на правата (включително и относно поставеното на стена на скеле)?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Какви са условията за приложимост на законодателството на държавата изпращач спрямо командировани работници в друга държава членка съгласно Регламент (ЕО) №883/2004 и как се установява приложимото осигурително законодателство при липса на издаден формуляр А1?

Има ли компетентност институцията на една държава членка едностранно да определи приложимото осигурително законодателство на друга държава членка и каква е ролята на удостоверение А1 при тази процедура?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какъв е обхватът на забраната по чл. 118, ал. 2 НПК за разпит на лица, провели разузнавателни беседи по ЗМВР, като свидетели по наказателно производство?

Отнася ли се забраната единствено до разузнавателни беседи със заподозрени, които впоследствие са привлечени като обвиняеми, или има по-широко приложение?

Подлежат ли на стеснително тълкуване нормите, които установяват процесуални гаранции за правата на подсъдимите?

Dictum – Pro Bono – 10 март 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Следва ли да бъде съобразена забраната на чл. 86 ЗС /в ред. от 16.11.1951 г. до 19.04.1996 г./ за придобиване по давност на вещи социалистическа собственост, а впоследствие държавна или общинска собственост, както и спирането на давността за придобиване на държавни и общински имоти- параграф 1 ДР ЗДЗС /бр. 46/2006 г./, когато се преценява дали е изтекъл изискуемия се срок за придобиване на право на собственост по давност?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Допустимо ли е издаването на отказ за разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие въз основа на заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, дори когато тази заповед впоследствие е обезсилена с обратна сила?

Имат ли значение видът и начинът на налагане на мярката за защита по ЗЗДН (със заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН) за приложението на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Кое обстоятелство е правно релевантно за съставомерността на заканата по чл. 144 НК – действителното обезпокояване на пострадалия или обективната възможност заканата да възбуди основателен страх?

Dictum – Pro Bono – 9 март 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Каква е формата за действителност на отказа от вещно право на ползване?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

При какви условия се реализира солидарната отговорност на регистрирано по ЗДДС лице за невнесен данък от друго лице според чл. 177 ЗДДС?

Може ли да се търси солидарна отговорност за ДДС след като лицето-платец на данъка е престанало да съществува като правен субект?

Какви обективни обстоятелства трябва да бъдат установени за доказване на елемента “знание” при ангажиране на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Може ли да се приложи чл. 9, ал. 2 НК за малозначителност при държане на 8 археологически обекта по чл. 278, ал. 6 НК?

Dictum – Pro Bono – 6 март 2026 г.

от Българското прецедентно право

В днешния бюлетин ще намерите отговорите на следните въпроси:

➡️ Модул “ГПК” (Върховен касационен съд – граждански и търговски дела)

Предвиденото по чл. 183 ГПК представяне на оригинал на документа или официално заверен препис от него задължение ли е за страната и обвързано ли е със срок?

➡️ Модул “АПК” (Върховен административен съд – административни дела)

Как се тълкува и прилага понятието „определена социална група“ по смисъла на националното законодателство и Директива 2011/95/ЕС при преценката на молбата за убежище?

Какви са критериите за наличие на „преследване“ по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците и съответните разпоредби на Директива 2011/95/ЕС?

➡️ Модул “НПК” (Върховен касационен съд – наказателни дела)

Какви са изискванията към поемните лица в досъдебната фаза на наказателния процес и при какви условия тяхното присъствие се счита за недостатъчно обезпечено?

Съществува ли законово задължение поемните лица да останат напълно концентрирани през цялото време на процесуално-следственото действие и какви са последиците от евентуални отклонения в тяхното поведение?

При какви условия е допустимо и необходимо разпитването на поемните лица в съдебна фаза и как липсата на ясен спомен от тяхна страна влияе върху доказателствената стойност на протоколите?