Dictum – Pro Bono – 28 юли 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Когато исковата молба или отговорът на исковата молба съдържа текст, че съответната страна разваля процесния по делото договор поради неизпълнение на задължение на насрещната страна, налице ли е волеизявление за разваляне по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и следва ли съдът да обсъди и прецени дали е налице такова виновно неизпълнение до датата на приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Трайно установената практика на ВКС приема, че исковата молба, с която се претендират последици от разваляне на двустранен договор поради неизпълнение от страна на ответника, имплицитно съдържа предупреждение (покана за изпълнение) и волеизявление за разваляне на договора. В тези случаи самото предявяване на иска поставя ответника-длъжник в забава от момента на връчването на преписа от исковата молба. Развалянето на договора с исковата молба се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото – до изтичането на обективно подходящ срок предвид конкретните обстоятелства, респ. – и до датата на приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция – чл. 235, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Поради това, дори договорът да не е бил развален с връчено на ответника-длъжник извънсъдебно изявление преди завеждането на делото, то в хода на исковото производство ищецът е упражнил потестативното си право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Същото разрешение следва да се приеме и в случаите, когато с отговора си на исковата молба ответникът заяви възражение и претендира последици от разваляне на процесния по делото двустранен договор поради неизпълнение от страна на ищеца, като последният изпада в забава най-късно с узнаването на съдържанието на отговора чрез доклада на съда по чл. 140 ГПК. Този извод следва и от разясненията в мотивите към тълкувателно решение (ТР) №4/2020 от 09.05.2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ответникът-продавач може да упражни правото си да развали предварителния договор поради виновно неизпълнение от страна на ищеца-купувач, както преди предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, така и в хода на производството по него. В същия тълкувателен акт е разяснено още и че в производството по този иск следва бъде разрешен спорът между страните относно наличието на предпоставките за сключване на окончателния договор, като във всички случаи съдът трябва да прецени правното значение и последици на всички факти и обстоятелства, които са установени по делото, и които могат да се приемат за относими към постигнатите между страните уговорки за съществените условия на договора, както и за изпълнението или неизпълнението на задълженията на всяка една от страните. От така приетото в практиката на ВКС, следва, че отговорът на конкретно поставения по настоящото дело правен въпрос е положителен, а именно – когато исковата молба или отговорът на исковата молба съдържа текст, че съответната страна разваля процесния по делото двустранен договор поради неизпълнение на задължение на насрещната страна, е налице имплицитно съдържащо се в тях (исковата молба, респ. – отговора на същата) волеизявление за разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и съдът следва да прецени дали е налице такова виновно неизпълнение до датата на приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Държавна и общинска собственост
Въпроси
Възможно ли е административният орган да издаде заповед за изземване на имот по чл. 65, ал. 1 и 2 ЗОС, когато за имота съществува висящ спор за собственост между държавата и общината и липсва отписване от актовите книги за държавна собственост?
Какъв е редът и значението на съставянето и отписването на актове за държавна и общинска собственост при установяване на легитимацията на общината като собственик в производство по изземване на имот?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. В случая молителите се позовават на основанието, посочено в чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към приключването на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страната и които съдът не е взел предвид, но чието съществуване е от значение за решаването на спора. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които ако бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото.
Актовете за държавна собственост имат същата доказателствена сила по чл. 5, ал. 2 ЗДС, с каквато се ползват и актовете за общинска собственост по чл. 5, ал. 2 ЗОС, като и двата акта нямат правопораждащо действие. За да има удостоверителна сила актът за общинска собственост следва да е съставен при спазване на определена в закона процедура, която изисква издаване на заповед за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост или влязло в сила съдебно решение за установено право на собственост в полза на общината, постановено по общия исков ред - чл. 114, ал. 2 ЗДС във връзка с чл. 58, ал. 5 ЗОС.
От изложеното следва да се приеме, че са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, а именно: имотът, който се изземва не е отписан от актовите книги за държавна собственост от областния управител на област София и за имота е налице спор за собственост между държавата и общината, които са съществували към момента на устните състезания по делото пред касационната инстанция, но не са били известни на страната и на съда. Тези обстоятелства са от съществено значение за спора относно законосъобразността на заповедта на кмета на район Слатина - СО, тъй като биха могли да доведат до различна преценка относно изпълнението на първата предпоставка от фактическия състав по чл. 65, ал. 1 ЗОС - имотът, обект на изземване да е общинска собственост.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта
Въпроси
Налице ли е причинно-следствена връзка между нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП (превишена скорост) и настъпилия съставомерен резултат?
Единствено нарушението на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП ли се намира в причинна връзка с вредоносния резултат при конкретните обстоятелства по делото?
Могат ли разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП да обосноват наказателна отговорност на подсъдимия предвид тяхното общо и абстрактно естество, без да визират конкретни задължения за водачите?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, отказвайки да признае подсъдимия за виновен в това, че вмененото му престъпление е в резултат на нарушение и на разпоредбите от специалното законодателство, предвидени в чл. 21, ал. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП. Заключението, че в причинно-следствена връзка със съставомерния резултат е единствено допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото за движение по пътищата, установено в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП е убедително защитено. Категорично е установено по делото, че опасността за движението на подсъдимия в конкретния случай е възникнала в момента на предприетото от пострадалия пресичане на пътното платно на необозначено място, към който момент л. а., управляван от подсъдимия е отстоял на разстояние 81м. Също така по несъмнен начин е установено, че при скоростта на движение на л. а. от 67км/ч, подсъдимият е могъл да предотврати удара, ако поведението му е било съответно на задължението, визирано в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.
При тези обстоятелства е напълно закономерен изводът, че нарушаването на правилото за движение, установено в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, макар и установен факт, не се намира в причинно-следствена връзка със съставомерния резултат, защото произшествието не е настъпило заради превишената скорост, а поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. В този смисъл, въззивният съд е изложил споделими съображения, с които аргументирано е защитил позицията си, че вмененото на подсъдимия нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗдвП не е в причинна връзка с вредоносния резултат. Разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП съдържат общи абстрактни правила, без да визират конкретни задължения за водачите.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат