Dictum – Pro Bono – 24 юли 2026 г.

При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор и поставяйки относими условия към изпълнението, гарантиращи неговото качество. Чрез тях по същество същият определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката, в случай, че бъде избран за изпълнител. Оперативната му самостоятелност винаги е ограничена от принципите, регламентирани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП в качеството им на основополагащи начала, с които възложителите следва да се съобразяват при всяко едно възлагане в условията на ЗОП. Граница на тази преценка са и всички специфични правила на закона, като чл. 49, ал. 1 ЗОП наред с общо формулираната забрана по чл. 2, ал. 2 ЗОП.

Съгласно посочените разпоредби, техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция, като възложителят няма право да ограничава конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или обем.

В случая във формулираната от възложителя техническа спецификация, не е посочено, че лица могат да предложат изпълнение, отговарящо на еквивалентни стандарти. По смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗОП, същият е ограничил конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, като е въвел горепосочените конкретни стандарти (ISO) и е ограничил възможността на участници, които произвеждат или предлагат оборудване, съответстващо на еквивалентни сертификати съобразно територията на държавата, в която са регистрирани.

В съответствие с чл. 48, ал. 2 ЗОП, всяко посочване на стандарт, спецификация, техническа оценка или техническо одобрение по ал. 1, т. 2 следва да е допълнено с думите „или еквивалентно/и“. Следователно законът не поставя изискване да се извършва проверка дали има или не еквивалент на посочения стандарт и разпоредбата е императивна.

В примерите по т. 11 Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, изрично е посочено, че е налице нередност когато е изискан конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, търговска марка, патент, тип или конкретен произход, или производство, без да са добавени думите „или еквивалент“, с изключение на случаите, когато такива изисквания са свързани с несъществена част от предмета на поръчката и влиянието върху бюджета на ЕС е само формално (без действително или потенциално финансово влияние). Доколкото изброяването е примерно, тази хипотеза е относима и към изискването за стандарт.