Dictum – Pro Bono – 23 юли 2026 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС по отношение на второстепенна постройка, която изрично не е упомената в нотариалния акт за прехвърляне на собственост върху поземлен имот?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключване на договора, а когато поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки, които нямат самостоятелно предназначение, то последните представляват принадлежност към сградата на основното застрояване и съгласно чл. 98 ЗС следват нейната собственост.
Съгласно практиката на ВКС, формирана след и в развитие на постановките по ТР №11/21.03.2013 г. по т. д.№11/2012 г. на ВКС, ОСГК, макар нотариалният акт да не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост (тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти), доказателствената тежест при оспорване на признато с акта право на собственост, се носи от оспорващата страна.
Когато постройка придобие режим на самостоятелен обект на правото на собственост, тя си остава такъв обект и при последващите изменения на строителните правила и норми, като може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, макар да не отговаря на новите строителни правила.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Отговорност на властите
Въпрос
Може ли значителната продължителност на административното производство сама по себе си да обоснове наличие на противоправно забавяне и отговорност на административния орган?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК допуска незаконосъобразността на действието или бездействието да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, но предмет на тази преценка са фактически действия или бездействия на административния орган. Когато административният орган действа като решаващ орган в рамките на административно производство, действията по образуване и движение на преписката, събиране и проверка на доказателствата, провеждане и отлагане на заседанията, спиране и възобновяване на производството и постановяване на крайния административен акт имат характер на процесуални действия. Те са част от законоустановена процедура по разглеждане и решаване на административноправния въпрос и не представляват фактически действия по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК.
По същите съображения непредприемането на отделно процесуално действие или непроизнасянето в предвиден от закона инструктивен срок не представлява незаконосъобразно фактическо бездействие. Евентуалните нарушения при упражняване на решаващата компетентност на административния орган подлежат на проверка по реда за оспорване на крайния административен акт, освен когато законът предвижда самостоятелна защита срещу съответното процесуално действие. В случая твърденията на ищцата не се отнасят до неизпълнение от КЗД на конкретно фактическо задължение, произтичащо пряко от правна норма, а до начина и продължителността на разглеждане на преписката. Проведените заседания, събирането на доказателства, спирането и последващото възобновяване на производството са процесуални действия, извършени от комисията при упражняване на предоставената ѝ решаваща компетентност, а не незаконосъобразни фактически действия или бездействия.
Значителната продължителност на производството не е достатъчна сама по себе си, за да обоснове наличие на противоправно забавяне. Разумността на срока подлежи на конкретна преценка с оглед фактическата и правната сложност на производството, поведението на страните, поведението на компетентния орган и значението на спора за засегнатото лице.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес; Общоопасни престъпления, Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества
Въпроси
Има ли полицейските служители от конкретно РПУ към ОДМВР териториална компетентност да осъществяват полицейска дейност извън границите на района на своето управление, в рамките на цялата територия на съответното ОДМВР?
Представлява ли районът на действие на дадено РПУ граница на полицейски правомощия или единствено организационен район на обслужване?
Налага ли липсата на изрична разпоредба в ЗМВР за създаване на териториални звена в областните дирекции извода, че ОДМВР не разполагат с такива звена с ограничена териториална компетентност?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗМВР сред основните структури на МВР са Областните дирекции, чието устройство и дейност се уреждат с Правилник, приет от Министерски съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип, те са юридически лица и са основни структури за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1-3 и т. 6-9 ЗМВР на определената им територия, сред които дейности се включват и проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия /чл. 37, ал. 2, чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР и чл. 73, ал. 1 Правилника за устройството и дейността на МВР/. В Областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена с по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им /чл. 42, ал. 3 ЗМВР/. Районното управление в Областната дирекция на МВР се ръководи от началник, пряко подчинен на директора на Областната дирекция и който началник /на РПУ/ осъществява взаимодействие на съответната територия с други структури на МВР, с други органи на държавната власт и на местното самоуправление съобразно функционалната си компетентност /чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 4 Правилник за устройство и дейността на МВР/. Анализът на посочените правни норми в тяхната взаимовръзка налага следните изводи: 1. РПУ-та нямат юридическа правосубектност; 2. Териториалната единица е Областната дирекция на МВР, тъй като тя е обособена на териториален принцип и осъществява дейността си на определената й територия. 3. В Областните дирекции е възможно да се създават районни управления, но не е задължително и тяхното създаване е в зависимост от задачите и дейността на конкретната Областна дирекция. Това показва, че териториалната компетентност по осъществяване на полицейски правомощия /проверка с техническо средство за алкохол/ на служителите на конкретните РПУ-та, създадени към съответното ОДМВР, е на цялата територия на Областната дирекция, защото не е възможно териториалната компетентност на служителите да се определя в зависимост от това дали са били създадени Районни полицейски управления или не. 5. В ЗМВР липсва изрична разпоредба, според която в областните дирекции да могат да се създават териториални звена, за разлика от възможността, предвидена в чл. 40, ал. 1 ЗМВР за главните дирекции- в същите могат да бъдат създавани териториални звена, които се ръководят от съответния директор на главната дирекция и не се включват в структурата на ОД на МВР. 6. Началникът на РПУ към съответно ОДМВР взаимодейства на съответната територия с други структури на МВР /изчерпателно изброени в чл. 37, ал. 1 ЗМВР/, с други органи на държавната власт и на местното самоуправление. Видно е, че тази норма урежда взаимодействие на началника на РПУ-то с органи, външни на конкретното ОДМВР, към което управлението се числи. Следователно под визираното в правната норма понятие „съответната територия“ следва да се разбира територията на ОДМВР-то, а не територията на РПУ-то, тъй като в противен случай законодателят би включил като външен орган и останалите полицейски управления от същото ОДМВР. В обобщение ОДМВР нямат териториални звена. Компетентността на полицейските служители от конкретно РПУ към ОДМВР да извършват полицейска дейност, е на територията на цялото ОДМВР. Територията на дадено РПУ е организационен район на обслужване, а не граница на полицейски правомощия. Районите на действие на полицейските управления са създадени в зависимост от състоянието на престъпността и обществения ред /чл. 42, ал. 5 ЗМВР/, като целта е оптимално разпределение на полицейските сили на цялата територия на ОДМВР и осигуряване на облекчен достъп на гражданите до тях.
В този смисъл позицията на защитника за това, че е било необходимо след спирането на автомобила на подсъдимия да бъде извикан друг патрул- от обслужващото съседната територия РПУ при ОДМВР- Варна, чиито служители да извършат проверка за алкохол, не може да бъде споделена. Противното би означавало още и че липсата на териториална компетентност препятства дори спирането на автомобила от конкретните полицейски служители, което е немислимо.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат