Dictum – Pro Bono – 23 юли 2026 г.

Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗМВР сред основните структури на МВР са Областните дирекции, чието устройство и дейност се уреждат с Правилник, приет от Министерски съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип, те са юридически лица и са основни структури за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1-3 и т. 6-9 ЗМВР на определената им територия, сред които дейности се включват и проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия /чл. 37, ал. 2, чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР и чл. 73, ал. 1 Правилника за устройството и дейността на МВР/. В Областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена с по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им /чл. 42, ал. 3 ЗМВР/. Районното управление в Областната дирекция на МВР се ръководи от началник, пряко подчинен на директора на Областната дирекция и който началник /на РПУ/ осъществява взаимодействие на съответната територия с други структури на МВР, с други органи на държавната власт и на местното самоуправление съобразно функционалната си компетентност /чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 4 Правилник за устройство и дейността на МВР/. Анализът на посочените правни норми в тяхната взаимовръзка налага следните изводи: 1. РПУ-та нямат юридическа правосубектност; 2. Териториалната единица е Областната дирекция на МВР, тъй като тя е обособена на териториален принцип и осъществява дейността си на определената й територия. 3. В Областните дирекции е възможно да се създават районни управления, но не е задължително и тяхното създаване е в зависимост от задачите и дейността на конкретната Областна дирекция. Това показва, че териториалната компетентност по осъществяване на полицейски правомощия /проверка с техническо средство за алкохол/ на служителите на конкретните РПУ-та, създадени към съответното ОДМВР, е на цялата територия на Областната дирекция, защото не е възможно териториалната компетентност на служителите да се определя в зависимост от това дали са били създадени Районни полицейски управления или не. 5. В ЗМВР липсва изрична разпоредба, според която в областните дирекции да могат да се създават териториални звена, за разлика от възможността, предвидена в чл. 40, ал. 1 ЗМВР за главните дирекции- в същите могат да бъдат създавани териториални звена, които се ръководят от съответния директор на главната дирекция и не се включват в структурата на ОД на МВР. 6. Началникът на РПУ към съответно ОДМВР взаимодейства на съответната територия с други структури на МВР /изчерпателно изброени в чл. 37, ал. 1 ЗМВР/, с други органи на държавната власт и на местното самоуправление. Видно е, че тази норма урежда взаимодействие на началника на РПУ-то с органи, външни на конкретното ОДМВР, към което управлението се числи. Следователно под визираното в правната норма понятие „съответната територия“ следва да се разбира територията на ОДМВР-то, а не територията на РПУ-то, тъй като в противен случай законодателят би включил като външен орган и останалите полицейски управления от същото ОДМВР. В обобщение ОДМВР нямат териториални звена. Компетентността на полицейските служители от конкретно РПУ към ОДМВР да извършват полицейска дейност, е на територията на цялото ОДМВР. Територията на дадено РПУ е организационен район на обслужване, а не граница на полицейски правомощия. Районите на действие на полицейските управления са създадени в зависимост от състоянието на престъпността и обществения ред /чл. 42, ал. 5 ЗМВР/, като целта е оптимално разпределение на полицейските сили на цялата територия на ОДМВР и осигуряване на облекчен достъп на гражданите до тях.

В този смисъл позицията на защитника за това, че е било необходимо след спирането на автомобила на подсъдимия да бъде извикан друг патрул- от обслужващото съседната територия РПУ при ОДМВР- Варна, чиито служители да извършат проверка за алкохол, не може да бъде споделена. Противното би означавало още и че липсата на териториална компетентност препятства дори спирането на автомобила от конкретните полицейски служители, което е немислимо.