Dictum – Pro Bono – 22 юли 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Недействителност, Нищожност
Въпрос
При преценка дали неустойка по договор противоречи на добрите нрави следва ли решаващият съд да вземе предвид за какъв вид неизпълнение е договорена – пълно, частично или забавено?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Лишено от основание в закона е разбирането, че съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди за кредитора и тяхната съизмеримост, като относими единствено към присъщата на неустойката обезщетителна функция, се явяват ирелевантни за преценка съответствието с добрите нрави”, по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, при превес на наказателната функция на неустоечната клауза, приета по общо съгласие на съконтрахентите. Прието е, че когато уговорената неустойка, по начина, по който е формирана, превишава многократно действително очакваните вреди на кредитора и е напълно несъизмерима със същите, същата се явява в несъответствие с основните принципи, на които е изградена правната система в страната: добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, недопускане на необосновано облагодетелстване на кредитора и пр.. Насетне съдът е приел, че независимо от постигнатото общо съгласие на съконтрахентите, за приоритетно значение на санкционната функция на договорена помежду им мораторна неустойка, когато размерът на същата е така необосновано завишен спрямо реално очакваните вреди за кредитора от забавено изпълнение на главното парично задължение, че още при сключване на договора създава условия за възприемането й като средство за неоснователно обогатяване на последния и засяга съществуващото в обществото, на съответния етап на неговото развитие, разбиране за справедливост, тази неустойка излиза извън присъщите й функции и като нарушаваща добрите нрави е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Пазарни и секторни регулации, Енергетика
Въпроси
Какъв е критерият за определяне на статута на един клиент като „битов“ или „небитов“ при снабдяване с електрическа енергия – формалната правна форма на клиента или фактическото предназначение на потреблението?
Какво е съотношението между дефинициите за „битови нужди“ по Закона за акцизите и данъчните складове и за „битов клиент“ по Закона за енергетиката при спорове за прилагане на тарифни категории?
Може ли едностранна промяна на ценовата категория от страна на доставчика да се счита за законосъобразна, ако не е извършено надлежно уведомяване на клиента съгласно изискванията на ЗЕ и ЗЗП?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Понятието „за битови нужди“ съгласно ЗАДС: Съгласно чл. 4, т. 51 ЗАДС, битови нужди“ е потреблението на енергийни продукти (вкл. електрическа енергия) от физическо лице за неговото домакинство. Тази дефиниция има чисто фискална цел – да определи обхвата на приложение на нулевата акцизна ставка за електрическа енергия, предназначена за домакинствата (Чл. 34а ал. 2 ЗАДС). Всяко потребление извън тази дефиниция по силата на закона се счита за „стопански нужди“ и се облага със стандартна ставка (Чл. 4, т. 52 ЗАДС; Чл. 34а ал. 1 ЗАДС). Характерът на това определение е рестриктивен и изрично обвързва статута с правната форма на потребителя – той трябва да е физическо лице. Критерият е формален и служи основно за целите на данъчното облагане.
Понятието битов клиент“ съгласно ЗЕ: Съгласно пар. 1, т. 2а Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ, битов клиент“ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Дефиницията в ЗЕ има регулаторна цел – да определи кръга от потребители, които имат право на защита чрез универсална услуга, снабдяване по регулирани от КЕВР цени и други специфични права, предвидени в закона (напр. ред за уведомяване при промяна на условията) (Чл. 94а ал. 1,2 ЗЕ; Чл. 38в ал. 5 ЗЕ). Ключовият аспект на тази дефиниция, последователно възприет в съдебната практика, е, че тя поставя материален, а не формален критерий за разграничаване (Тълкувателно решение по дело 2/2017 на ВКС; Решение №2022/21.02.2024 г. по адм. д. 9485/2023 на Върховен административен съд). Определящо е фактическото потребление на енергията – дали тя се използва за задоволяване на нуждите на домакинство (като се изключват търговски или професионални дейности), а не правноорганизационната форма на клиента (физическо или юридическо лице) или предназначението на обекта по Закона за устройство на територията (Решение №577 от 18.01.2024 г. по адм. д. 6535/2023 на Върховен административен съд; Решение №3723/27.03.2024 г. по адм. д. 11971/2023 на Върховен административен съд). Законът за енергетиката не поставя изрично изискване клиентът да е физическо лице при битовото потребление, както не ограничава небитовото потребление само до юридическите лица.
Действително е налице колизия между двете дефиниции. ЗАДС поставя формално изискване за субекта (физическо лице), докато ЗЕ се фокусира върху материалния критерий – характера на потреблението. Тази разлика е в основата на спора, тъй като чрез мрежата на СНЦ (юридическо лице), се снабдяват с енергия единствено обекти, които се ползват за битови нужди от физически лица. В конкретния случай, доставчикът на електрическа енергия, както и КЕВР неправилно са приложили дефиницията на ЗАДС в противоречие с духа и нормата на ЗЕ, и с трайно установената съдебна практика на Върховния административен съд по този въпрос.
Водещ критерий при определянето на тарифата, по която следва да се заплати консумацията на електрическа енергия е целта на фактическото ползване. ВАС многократно е постановявал, че разграничението между битов и „небитов клиент се прави въз основа на нуждите, за които се ползва енергията, а не въз основа на формалното предназначение на обекта по Закона за устройство на територията или правната форма на клиента. В този смисъл ЗЕ се явява специален закон спрямо ЗУТ (Решение №7225/26.06.2025 г. по к. адм. д. 1336/2025 на Върховен административен съд).
В по-новата си практика (Решение №9820 от 17.09.2024 г. по адм. д. №1864/2024) ВАС внася нюанс, като посочва, че предназначението на обекта е „обективен признак на задоволяваната нужда. Статутът на юридическо лице с нестопанска цел сам по себе си не е основание за прилагане на битови цени. Обектите на лицата, сформирали сдружението обаче подчертано не са търговски. Става дума за вилна зона, чието естество предполага именно битово потребление. Освен това, следва стриктно да се прилагат общите принципи на договорното право, залегнали в чл. 20а ЗЗД, и специалните норми за защита на потребителите (чл. 38в, ал. 5 ЗЕ, чл. 147б ЗЗП). В този смисъл, едностранна промяна на ценовата категория без надлежно и доказано уведомяване на клиента е съществено нарушение на закона.
Що се отнася до разпоредбите на пар. 15 Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 57/2020 г.), съдът намира, че те са пряко относими към казуси, свързани с прекатегоризация на клиенти, тъй като уреждат задължителното преминаване на небитовите крайни клиенти от регулиран към свободен пазар на електрическа енергия, считано от 1 октомври 2020 г. Тези разпоредби служат като правен механизъм, въз основа на който крайните снабдители прехвърлят клиентите, които са категоризирали като „небитови“, към доставка по свободно договорени цени. Ал. 1-3 от пар. 15 регламентират преходния период до 30 юни 2021 г., през който снабдяването се осъществява по типов договор. Именно защото пар. 15 се прилага само за „небитови клиенти“, правният спор при прекатегоризация се концентрира върху законосъобразността на самата първоначална квалификация. Ако един клиент докаже, че отговаря на материалните критерии за битов клиент“ по пар. 1, т. 2а ДР ЗЕ, то разпоредбите на пар. 15 са неприложими спрямо него (какъвто е настоящият случай).
Върховният административен съд в трайната си практика приема, че пар. 15 ПЗР ЗЕ не съдържа ограничения относно промяната на нуждите, за които се ползва енергията. Това означава, че дори един клиент да е бил третиран като „небитов по силата на тези преходни правила, той запазва правото си да поиска прекатегоризация в битов, ако докаже, че реалното му потребление е за домакински нужди (Решение №4485/26.04.2023 г. по адм. д. 1890/2023 на Върховен административен съд). В обобщение, в ЗЕ има ясна материалноправна дефиниция за битов клиент“, а пар. 15 ПЗР ЗИД на ЗЕ (2020 г.) е относим, тъй като представлява нормативната рамка, задействана от доставчиците при прекатегоризация на клиенти като „небитови“, но неговото приложение е обусловено от законосъобразността на самата прекатегоризация, която в настоящия случай се явява неправилна.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта
Въпрос
Може ли навлизането в аварийната лента на магистрала, съставляващо нарушение на чл. 58 ЗДвП, да бъде самостоятелно ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Навлизането в аварийната лента на магистралата от процесния товарен автомобил, макар и да съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 58 ЗДвП, не може да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство в конкретния случай. Това е така, тъй като то няма самостоятелно значение, а е последица от инкриминираното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, понеже именно загубата на контрол над товарния автомобил от подсъдимия, е довела до напускането на лентата, по която превозното средство първоначално правомерно се е движело и навлизането му в аварийната лента. С други думи, навлизането в лентата за принудително спиране е резултат от неизпълнение на задължението на водача да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат