Dictum – Pro Bono – 17 юли 2026 г.

На осн. пар. 13а, т. 9 ДР Закона за защита на потребителите с този закон се въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Последователна е практиката на СЕС, че Директива 93/13/ЕИО дефинира договорите, към които се прилага, като се позовава на качеството на страните по договора – в зависимост от обстоятелството дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях дейност по занятие, като за да се прецени дали дадено лице попада в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на чл. 2, буква б Директива 93/2013, и по-специално дали стопанската цел на сключен от това лице договор за кредит е ограничена или преобладаваща в общия контекст на този договор, сезираният със спора съд е длъжен да вземе предвид всички релевантни обстоятелства във връзка с този договор, както количествени, така и качествени. Посочено е, че понятието „потребител“ по смисъла на чл. 2, б. б Директивата има обективен характер, като трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия и не зависи от познанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага. В решение по дело С–348/2014 СЕС е приел, че в обхвата на понятието „потребител“ по чл. 2, б. б на Директива 93/13/ЕИО попада физическо лице, което е в положението на съдлъжник в рамките на договор, сключен с търговец, когато то действа за цели, които са извън неговата търговска или професионална дейност. В решение по дело C-419/2011 на СЕС изрично е посочено, че физическо лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като например управлението или мажоритарно участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на чл. 15, пар. 1 на Регламент 44/2001, когато поръчителства по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит. В определение по дело С-74/2015 на СЕС е застъпено становище, че в случаите на физическо лице, което е приело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на националния съд е да установи дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзката от функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или то е действало за цели от частен характер. В решение на Съда по дело С-570/2021, е посочено, че за да се прецени дали стопанската цел на сключен от лицето договор за кредит е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на този договор, националният съд е длъжен да вземе предвид всички релевантни обстоятелства във връзка с този договор, както количествени, така и качествени, каквито са по – специално разпределението на заетия капитал между стопанска и нестопанска дейност, както и – при няколко кредитополучатели – фактът, че само един от тях преследва стопанска цел или че кредитополучателят е обусловил отпускането на кредит, предназначен за потребителски нужди, от частично разпределяне на заетата сума за погасяване на задължения, свързани със стопанска дейност.

В съответствие с така цитираната практика на СЕС съставите на ВКС в посочените по-горе решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, тълкувайки понятието „потребител“ по пар. 13, ал. 1, т. 1 ДР ЗЗП, приемат, че физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващо кредит, по който кредитополучателят е търговец, може да има качество на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска дейност. Съдът следва да извърши конкретна преценка, съобразно доказателствата по делото, с оглед установяване качеството „потребител“. Обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице, включително и когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото.

Горните разрешения обуславят извод, че на проверка при установяване качеството „потребител“ подлежи обстоятелството дали лицето, което сключва договора действа в рамките на „своята търговска или професионална дейност“, т. е. осъщестявана от самото лице дейност по занятие, респ. дали е налице връзка от функционално естество - самото физическо лице лично да участва в управлението на търговското дружество-кредитополучател или да притежава мажоритарен дял от капитала на същото дружество. Това е критерият, съответстващ на идеята, върху която се основава въведената с Директивата система на защита, а именно, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемане от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им.

Според дефиницията по чл. 2, б. б Директива 93/13/ЕИО и по пар. 13, ал. 1, т. 1 ДР ЗЗП за преценката на качеството „потребител“ на физическо лице, което е задължено като съдлъжник или като поръчител на кредитополучател по договора за банков кредит, родствената връзка между първото и управителя и/или едноличния собственик на капитала на дружеството-кредитополучател е ирелевантна.