Dictum – Pro Bono – 2 юли 2026 г.

Въпреки сходствата между производствата по чл. 44, ал. 11 и сл. от ЗЕЕЗА и по трансфер на осъдено лице по глава тридесет и шеста, раздел първи от НПК, налице са и съществени различия.

На първо място, в отлика от производството по чл. 453 и сл. от НПК, нито в чл. 44, ал. 1, нито в чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА е предвидена компетентност на главния прокурор да инициира производство по изпълнение на ЕЗА. Това е възложено на съответния окръжен прокурор и именно от ръководителя на Софийска градска прокуратура изхожда искането по чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА. Дали и доколко преди внасяне на предложението фактически изпълняващият функциите главен прокурор е давал указания на градския прокурор във връзка с производството по чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА, в каква насока са били те, както и дали тези указания са били спазени или не, са вътрешно служебни въпроси, които остават извън предметния обхват на извънредния способ за проверка на влезли в сила съдебни актове по наказателни дела.

С оглед обстоятелството, че въззивният съд, контролиращ правилността и законосъобразността на определението за изпълнение на издадената от гръцките власти ЕЗА, е приел, че осъденият не следва да бъде предаван за изтърпяване на наказанието, а същото следва да бъде изтърпяно в Република България, по-нататъшното развитие на производството е именно по реда на чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА, а не по реда на специалния закон. Този извод произтича и от посоченото в писмо, с което издаващата ЕЗА страна е уведомила градската прокуратура, че няма да изготви удостоверение по чл. 4, т. 1 от Рамково Решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, респ. по чл. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС, като предоставя на българската прокуратура да упражни правомощието си по чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА.

Несъответстващи на закона са и твърденията в искането, че съдилищата са приели за приложим реда на чл. 453 – 457 НПК при фактическа хипотеза, която не попада в техния предметен обхват. Разпоредбата на чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА препраща изрично само и единствено към чл. 457, ал. 2-5 НПК, като по този начин регламентира реда, по който се приема за изпълнение присъдата на държава-членка на ЕС в случаите на отказ да се изпълни ЕЗА поради наличие на предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА. В случая значимо е обстоятелството, че макар и гражданин на издаващата ЕЗА държава, осъденият е постоянно пребиваващ на територията на Република България, поради което с оглед ресоциализацията му е изцяло в негов интерес да изтърпи наказанието, наложено му от властите на държавата, чийто гражданин е, в държавата, с която е създал трайни лични, семейни и професионални връзки.