всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Dictum – Pro Bono – 25 юни 2026 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Облигационно право, Недействителност, Нищожност

Въпрос

Кои са критериите за действителност на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

Не е достатъчно за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП посочването в спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на банката, които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред установени и методиката, и математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението, и обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно размера на лихвата по кредита без да се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент на финансовия пазар. Дадено е разрешение, че договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти и че с оглед въведеното в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ изискване /при отпускането на кредит, банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита/, конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Изведено е, че когато на потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна информация как банката може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга, както и когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Прието е също, че разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП изключва неравноправността при клаузи със смисъла по чл. 143, т. 7, т. 10 и т. 12 ЗЗП, съдържащи се в посочени видове сделки, чиято цена е обвързана с обективни фактори, които са извън волята и контрола на търговеца. Когато кредиторът се позовава на такива фактори /колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на финансовия пазар/, тяхното влияние по отношение необходимостта от промяна на цената /лихвата/ не може да е поставено под негов контрол, защото това отнема характеристиката им на независещи от волята му. Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт на търговеца или доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо, че ощетената при увеличение на цената страна винаги е по-слабата - потребителят, чиито права са предмет на закрила. Изключението е въведено следователно при презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т. е. недобросъвестното му поведение прави неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е предпоставка за приложното поле на изключващата неравноправността норма на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Този извод следва както от целта на закона, така и от систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с чл. 144, ал. 4 ЗЗП - при клауза в потребителски договор за индексиране на цени, почтеността на добрия търговец предпоставя „методът на промяна в цените да е описан подробно и ясно в договора ”.

Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение на банката, произтичащо и от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. Правото на информация за цената на услугите е основно право на потребителя /чл. 1 от закона/, респ. задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя избор /чл. 4 ЗЗП/. Ако предпоставката - добросъвестност на търговеца, /предлагащ на потребител договор с клауза за изменение на цената, респ. лихвата/, обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на цената, не е налице, същият не може да се ползва от изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Отговорност на властите

Въпроси

Следва ли в производството по ЗОДОВ да се извършва косвен контрол за законосъобразност на административни актове, които не са оспорени и отменени по съответния ред?

Може ли непредоставянето на свидетелството за управление преди приключване на административното производство да се квалифицира като противоправно бездействие на органите на МВР?

Води ли последващ отрицателен резултат от химикотоксикологична експертиза автоматично до извод за незаконосъобразност на първоначално предприетите административни действия?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговори

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността възниква само при кумулативното наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, вреда и пряка причинна връзка между тях.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая липсва установен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт. От доказателствата по делото е безспорно, че заповедта за временно отнемане на СУМПС и заповедта за задържане на касатора не са били оспорени и отменени по съответния ред. Същите са породили предвидените от закона правни последици и следва да се считат законосъобразни до доказване на противното. При това положение не може в производството по ЗОДОВ косвено да се извършва преценка относно тяхната законосъобразност.

Неоснователни са доводите на касатора, че вредите са причинени от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в невръщане на свидетелството за управление. Както правилно е приел първоинстанционният съд, изземването на СУМПС е осъществено на основание чл. 172, ал. 3 ЗДвП във връзка с чл. 171, т. 1, б. б ЗДвП след установен с техническо средство положителен резултат за употреба на наркотични вещества. До приключване на производството и отпадане на основанията за наложената мярка органите на МВР не са разполагали с правна възможност да върнат свидетелството. Следователно не е налице противоправно бездействие, а изпълнение на нормативно установени задължения.

Не може да бъде споделено и становището, че последващият отрицателен резултат от химикотоксикологичната експертиза води автоматично до извод за незаконосъобразност на предприетите първоначално действия. Законосъобразността на действията на административния орган се преценява към момента на извършването им. Към този момент е бил налице положителен резултат от техническо средство, който е съставлявал достатъчно основание за съставяне на АУАН и прилагане на предвидените в закона принудителни мерки.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на тези отговори от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Престъпления против личността, Телесна повреда, Телесна повреда, причинена по хулигански подбуди

Въпрос

Кога може да се приложи чл. 61 НК за условно неприлагане на наказанието спрямо непълнолетни и какви са пречките за неговото прилагане?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

За да бъде приложен текстът чл. 61 НК, освен непълнолетната възраст на дееца, следва деянието да не представлява голяма обществена опасност и да е извършено поради увлечение или лекомислие. От една страна, към настоящия момент, подсъдимият е навършил пълнолетие, което е пречка за приложение на чл. 61 НК. От друга страна, тази хипотеза не е била налице и към момента, когато деецът е бил все още непълнолетен, тъй като извършеното престъпление разкрива завишена степен на обществена опасност, което самостоятелно препятства приложението на чл. 61 НК.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат