Dictum – Pro Bono – 19 юни 2026 г.

Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В чл. 244, ал. 2, изр. 2 АПК е предвидено, че в случая по чл. 239, т. 4 АПК съдът отменя неправилното решение. За да е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо да има тъждество на обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на двете съдебни решения, за които се твърди, че си противоречат. В случая не се установява такова тъждество. Действително, съдебните решения са постановени по спор между същите страни, но предметът на делата – оспореният административен акт по всяко от тях, е различен. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по сходни случаи.

Според Тълкувателно решение №6/25.11.2010 г. по тълкувателно дело №4/2010 г. на ВАС (чл. 130, ал. 2 Закона за съдебната власт) противоречието трябва да съществува между решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите решения, а не между техните мотиви, и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Идентичната или сходна фактическа обстановка, при която са издадени различни индивидуални административни актове, не обуславя извод за идентичност на правните спорове при съдебното обжалване на тези актове, поради което наличието на съдебни решения в различен смисъл по делата, образувани по жалби против различните административни актове, макар тези актове да са били издадени при сходни или еднакви фактически обстоятелства, не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК.