Dictum – Pro Bono – 17 юни 2026 г.

Според чл. 6, ал. 1 (ДВ, бр. 102 от 1993 г.), /отм./ от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) в приложимата й редакция към 01.11.1998 г. при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В случая това изискване е изпълнено.

Съгласно чл. 347 КТ в приложимата му редакция към 2022 г. трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, а според чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Грешката при пресмятането на общо прослуженото време е констатирана от вещото лице, изготвило ССЕ, и не е коментирана нито в решението на директора на ТП на НОИ, нито в разпореждането на органа по ПО. Тази грешка в пресмятането не може да дискредитира доказателствената сила на трудовата книжка като официален удостоверителен документ.

Според чл. 101, ал. 1 и ал. 2 Правилника за прилагане на Закона за пенсиите от 1958 г. (отм. от 01.01.2000 г.) трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости. Аналогични са текстовете и на чл. 40 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Според ал. 1 осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според ал. 3 документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Безспорно ведомостите за заплати са първичните документи, в които се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, а трудовите книжки - вторични, тъй като отразяват вече направените записвания във ведомостите. При несъответствие между записванията във ведомостите и в трудовата книжка меродавно е записването във ведомостите. Изводът е, че за да опровергае удостоверяването в трудовата книжка и в удостоверението по утвърден образец, оспорващият ги трябва да установи какви са данните във ведомостите. При положение, че ведомостите липсват, както в случая, то осигурителният стаж за периода следва да се установи въз основа на данните в трудовата книжка.