Dictum – Pro Bono – 15 юни 2026 г.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО предвижда, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. С пар. 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО е въведена легална дефиниция на понятието „осигурено лице, съгласно която същото е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Според административния орган, към деня на настъпване на временната неработоспособност, лицето е нямало качеството осигурено лице по см. на чл. 10, ал. 1, поради невъзникнало основание за осигуряване – не е доказано според административният орган започване упражняване на трудова дейност.

Върховният административен съд многократно се е произнасял по този въпрос, като е приел че като защитими могат да се приемат само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, а за да възникнат е необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. В случаите на трудово правоотношение изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено (чл. 63, ал. 4 КТ).

Наличието на сключен трудов договор, в който са вписани съществените обстоятелства по договора, вкл. и деня, в който работникът следва да постъпи на работа и да започне ефективно изпълнение на трудовите си задължения по договора, длъжностна характеристика за работата, както и Протокол за постъпване на работа, в който е вписано, че работникът е постъпил на работа в дружеството, като е получил от работодателя, екземпляр от трудовия договор, длъжностна характеристика и копие от справка НАП за заверено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, което на практика според чл. 63, ал. 4 КТ означава, че е започнато изпълнението на задълженията по трудовия договор. Липсва нормативно изискване лицето да е и работило един ден. При валидно сключен договор и възникнало трудово правоотношение лицето може да се ползва от правата си по КТ и по КСО.