Dictum – Pro Bono – 12 юни 2026 г.

Съгласно Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прилагането на процесуалните правила за приемство в процеса по чл. 227 ГПК и за прехвърляне на спорното право по чл. 226 ГПК – релевантно в случая, се съобразяват със специалните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК.

При настъпило частно правоприемство легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл. 226 ГПК със съответно приложение и на нормите на чл. 226 ГПК, ал. 2 и ал. 3. В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение (горното обаче не важи в случаите, когато ищецът по установителния иск по чл. 422 ГПК съвпада със заявителя в заповедното производство и няма промяна в главните страни по делото).

Съгласно Тълкувателно решение №5/21.01.2022 г. по тълк. д. №5/2019 г. на ОСГТК на ВКС отговорността на поръчителя е солидарна с тази на главния длъжник; При липса на уговорени по-леки условия или на поръчителстване за част от дълга, поръчителят дължи каквото, колкото и когато дължи главният длъжник; Отговорността на поръчителя обхваща всички последици от неизпълнението, вкл. лихви, неустойки и разноски. Поръчителството се прекратява, както при погасяване на главния дълг, така и с настъпване на останалите общи или специални основания за прекратяване отговорността на поръчителя, едно от които е уредено в чл. 147, ал. 1 ЗЗД - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Преклудирането на отговорността на поръчителя при условията на цитираната разпоредба представлява законово уредено изключение от акцесорния характер на поръчителството, което не може да се прилага разширително. Ето защо при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, както е при договорите за банков кредит, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, без значение, дали същата е била предсрочно обявена или не.