Dictum – Pro Bono – 11 юни 2026 г.

Пропускът да се обсъдят част от посочените от частните обвинители обстоятелства, които по тяхна преценка се явяват отегчаващи, не представлява такъв съществен порок, че да обуслови отмяна на въззивния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд. Извън всякакво съмнение е, че като „съществени” се дефинират тези процесуални нарушения, когато накърняват права и/или ако не бяха допуснати, релевантните за отговорността на дееца въпроси, биха получили друго разрешение. В конкретния случай, липсата на обсъждане от страна на въззивния съд на част от съображенията на частното обвинение не е от такова естество, че да се приравни на липса на дължимия по чл. 339, ал. 2 НПК отговор и следователно – да доведе до необходимост от отмяна на съдебния акт поради съществен порок в съдържанието му.

Действително, съгласно т. 3, б. б от мотивите на ППВС №1/1983 г., умишленото или непредпазливото нарушаване на съответните правила за движение по пътищата е обстоятелство от значение за степента на вината и влияе върху размера на наказанието. Според частните обвинители, от категорията на отегчаващите отговорността обстоятелства, е фактът на умишлено нарушаване на чл. 21, ал. 1 ЗДвП от негова страна, тъй като при ограничение на скоростта от 90 км/ч., подсъдимият се е движел в съответния участък на пътя със скорост от 109 км/ч. ВКС се съгласява с посочения аргумент, тъй като се касае за активно поведение, нарушаващо законова забрана да не се превишава определен от законодателя максимален праг на скоростта за съответния пътен участък. При все това е известно, че умишленото или непредпазливото нарушаване на правилата за движение по пътищата не определя формата на вината, тъй като то само разкрива отношението на дееца към нарушаване на съответните правила за движение, безспорно има значение за степента на вината му, докато вината на дееца представлява отношението му към престъпния резултат. Независимо от това, че се касае до умишлено нарушение на правило за движение по пътищата, намиращо в причинна връзка с престъпния резултат, балансираният подход изисква да бъде отчетен фактът, че се касае до нарушение на едно единствено правило от специалното законодателство, както и обстоятелството, че максимално допустимата скорост е била превишена с 19 км/ч., т. е. че не се касае до извънмерно и грубо нарушение на коментираното правило за движение. Всички тези обстоятелства позволяват заключение, че умишленото нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП не завишава съществено обществената опасност на дееца, поради което не дават основание последното да бъде отчитано като отегчаващо обстоятелство, налагащо преосмисляне на размера на наложеното на подсъдимия наказание и то в посока на неговото увеличаване.