Dictum – Pro Bono – 27 май 2026 г.

При вземане на решение какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съдът преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето, както и разясненията в ППВС №1/1974 г., които са актуални и при действието на СК от 2009 г. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, за когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, като съобрази и указанията, дадени в т. 1 и т. 3 ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете.

Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Уточнено е, че право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители и по тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му.

В практиката се приема, че най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режима на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, както и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Винаги когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително да се оцени възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението ще има върху него. Приема се, че съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на последните в конкретния случай и как те са претеглени за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на детето се съобразява и дали твърдението за неговия-най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.