Dictum – Pro Bono – 26 май 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Изпълнително производство; Облигационно право, Погасителна давност
Въпрос
Текла ли е погасителна давност в изпълнителния процес до момента на постановяване на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?
Както и дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
С разрешението по т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. се прие, че давността в изпълнителния процес не спира, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Обявено е за изгубило сила ППВС №3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Разясненията и даденото с ТР №3/28.03.2023 г. по тълк. д. №3/2020 г. на ОСГТК разрешение е, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани преди обявяването на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, се запазва принципното положение, установено с ППВС №3/1980 г. и давност за тези вземания не е текла. Давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г., тъй като до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че спирането и течението на давността за вземане, предмет на образувано преди 26.06.2015 г. изпълнително дело, следва да се преценява в зависимост от наличието на двете кумулативно посочени в приложимото ППBC №3/1980 г. предпоставки: да е направено надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземането от кредитора - взискател и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените условия, ефектът на спирането на давността се преустановява. В тези случаи, новата давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, тъй като до този момент, според постановките на ППВС №3/1980 г., се прилага чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД. Това тълкуване отпада с обявяването на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, с което ППВС №3/1980 г. е обявено за загубило сила. При действието на постановлението, искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и давността се прекъсва с образуването на изпълнително дело. Давността е спряна и не тече, докато е висящ изпълнителният процес, а перемпцията е основание за прекратяване на това процесуално правоотношение.
От изложеното следва, че при изпълнителни дела, които са прекратени (т. е. - не са висящи), включително и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015 г., новата давност започва тече от момента на прекратяването им, респ. от изтичането на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата 26.06.2015 г., или от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие, тъй като значението на последиците от осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на тези последици.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Лични данни
Въпроси
Какъв е обхватът на задължението на администратора по чл. 15, пар. 3 от ОРЗД за предоставяне на копия от всички документи, съдържащи лични данни на субекта, включително кога се изисква предоставяне на цели документи или извлечения?
При какви условия и ограничения администраторът на лични данни може да откаже предоставянето на копия от документи, съдържащи лични данни, с оглед правата и свободите на трети лица по чл. 23, пар. 1, буква „и“ от ОРЗД?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Липсата на представени от администратора копия на всички документи, които се съхраняват от администратора и съдържат лични данни на субекта на данни, отправил искането, е в нарушение на чл. 15, пар. 3 ОРЗД. Съгласно чл. 15, пар. 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като пар. 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, пар. 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на субекта.
Тълкуване на чл. 15, пар. 3, изр. 1 от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно.
Следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, пар. 1, букви а – „з“ и „й“ ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, пар. 1, буква „и“, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, Престъпления против реда на управлението
Въпрос
Представлява ли употребата на бъдеще време в израза „ще ви разкатая фамилиите" заплаха с характер на престъпление според чл. 269, ал. 1 НК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Употребата на бъдеще време („ще ви разкатая фамилиите) представлява ясна заявка за предстоящо поведение, а не просто емоционална оценка или обида. Обещанието за бъдещо злепоставящо или увреждащо действие е характерен белег на заплахата. Изразът не е бил ограничен само до проверяващите горски служители, но и към техните семейства („фамилиите), което разширява обхвата на заплашителното внушение и усилва възприемането му като сериозна закана. Поради това, разгледан в неговото общо употребимо езиково значение и в конкретния контекст и момент на отправянето му, инкриминираният израз е обективно годен да възбуди основателен страх и има характер на заплаха. За да се приеме престъплението по чл. 269, ал. 1 НК за довършено, законът не изисква специалната цел (като елемент от престъпния състав) да е реализирана, а само преследвана от дееца.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат