Dictum – Pro Bono – 18 май 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Нотариални производства; Наследствено право
Въпрос
Приложима ли е разпоредбата на чл. 24, ал. 3 Закона за наследството, когато в нотариалното завещание завещателят е положил пръстов отпечатък по реда на чл. 579, ал. 2 ГПК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
По смисъла на чл. 24, ал. 2 Закона за наследството завещанието се явява подписано от завещателя както когато е положен ръкописен подпис, така и когато е положен отпечатък от пръст на ръка. Поставянето на отпечатък от десния палец на завещателя презумира наличието на пречка за изписване на ръкописен подпис, проявена като неграмотност или недъгавост. Само когато завещанието е подписано с отпечатък от друг пръст на ръка, на основание чл. 579, ал. 2 ГПК вр. чл. 189, ал. 1, изр. 2 ГПК нотариусът трябва да отбележи кой е този пръст и каква е причината, поради която отпечатъкът не е от палеца на дясната ръка.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 Закона за наследството не е приложима в случаите, когато в нотариалното завещание завещателят е положил пръстов отпечатък по реда на чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 от действащия ГПК (а при действието на отменения ГПК – по реда на чл. 475, ал. 2 вр. чл. 151 ГПК /отм./).
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Граждански права и статус, Миграция, бежанци и убежище
Въпрос
Какви са законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка „връщане до страна на произход“ съгласно чл. 41, т. 4 ЗЧРБ и как следва да бъде удостоверено влизането в сила на решението за отнемане на международна закрила?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В рамките на чл. 39а, ал. 1 ЗЧРБ се предвиждат принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, като с т. 2 е въведена принудителна административна мярка 'връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна.“ Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, принудителна административна мярка връщане до страна на произход се прилага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище. Според посочената норма, една от предпоставките за налагане на мярката е по отношение на лицето да има влязло в сила решение за отнемане на международна закрила по реда на ЗУБ.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ задължава административния орган, при прилагане на принудителната мярка, в т. ч. на принудителната мярка връщане, да отчита всички релевантни за индивидуалната преценка факти и обстоятелства, като спазва принципите на пропорционалност и ефективност.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ не е самоцелна, тя допуска в някои случаи при преценка на посочени в нормата обстоятелства да не се прилага ПАМ. Посочената разпоредба се явява обща спрямо тази на чл. 41, т. 4 от същия закон, както и към всяка една принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1 ЗЧРБ. Тъй като общите правни норми пораждат правно действие за всички случаи, които имат определени родови белези, административният орган следва да съобрази предпоставките, предвидени в чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ при издаване на заповедта, с която на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 ЗЧРБ във връзка с чл. 66, ал. 1 ЗУБ е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход".
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес; Престъпления против личността, Убийство, Убийство по чл. 115 НК
Въпрос
Какво представлява процесуалното нарушение „липса на мотиви" и кога то се счита за налице в съдебните актове?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Процесуалното нарушение „липса на мотиви“ в същината си предполага или отсъствие изобщо на мотиви, или наличие на съществени непълноти, неясноти и вътрешнологически противоречия в изложените съображения, препятстващи установяването на волята на решаващия съдебен орган и проверката на вътрешното му убеждение. При липсата на мотиви страните и контролиращите инстанции са поставени в невъзможност да установят действителната воля на решаващия съд. Този порок накърнява правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на съдебния орган по отношение на съществени факти и обстоятелства, релевантни за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия, и едновременно с това осуетява възможността да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда при установяване на фактите и правилността на този логически процес в процесуален аспект. В принципен план липсата на мотиви в заявените от защитата аспекти ще бъде налице, когато в обжалвания съдебен акт няма изложени никакви аргументи относно установяването на фактите, респ. относно начина (процесуалния път), по който е достигнато до приетите за установени фактически положения – когато не са обсъдени релевантните доказателствени материали, вкл. и такива с противоречиво съдържание и поради това не става ясно въз основа на кои доказателства са изведени фактите; и когато не е даден отговор на доводите и възраженията на страните.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат