Dictum – Pro Bono – 5 май 2026 г.

На първо място следва да се посочи, че съгласно т. V от ППВС №1/12.11.1974 г. основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определянето му изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Изменението може да се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и на обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент, като във всички случаи съдът следва да обсъди дали тези обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. По първия повдигнат въпрос е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съгласно чл. 127, ал. 1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, както и когато е в негов интерес да има постоянно местоживеене в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да даде разрешение за пътуване на детето в чужбина, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чиито кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, но също до определени държави, както и да определи местоживеенето на детето в конкретна друга държава. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 ТР №1/3.07.2017 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСГК, предприетата от родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права промяна на местоживеенето му в друга държава, различна от обичайното местоживеене на детето, сериозно засяга интересите на последното. Това обстоятелство сочи на бъдеща промяна на условията не само за детето, но и промяна във времето, мястото и честотата на контактите и отношенията му с другия родител. В тази хипотеза е налице конкуренция между правата на детето и родителите, съответно възниква нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на интересите на детето. В такава ситуация промяната в живота на детето е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му. Преместването на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото детето не живее, но с когото има определен режим на лични отношения. Този режим е необходимо да бъде променен и съобразен, или преместването - отказано, ако се прецени, че не е в интерес на детето, при спазване разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК. По втория въпрос също е налице трайна съдебна практика на ВКС, според която най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето, която по същината си отразява елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета на правата на детето в Общ коментар №14/2013 г. към Конвенцията за правата на детето: желанията и чувствата на детето; запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режима на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, както и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Винаги когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително да се оцени възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението ще има върху него. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на последните в конкретния случай и как те са претеглени за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на детето се съобразява и дали твърдението за неговия-най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.

С оглед приетото по въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение, се явяват основателни. При разглеждането на предявените искове по чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 127, ал. 2 и чл. 127а СК, извън всяка преценка на най-добрия интерес на детето според посочените в отговора на втория правен въпрос критерии, е отречено правото му да пребивава в Кралство Белгия и да има местоживеене там заедно с майка си, която се е установила да живее и да работи в тази държава. Правилно въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице промяна на обстоятелствата, доколкото от м.08.2023 г. детето живее с майка си в Кралство Белгия, във връзка с която промяна е инициирано и настоящото производство от страна на майката през м.09.2023 г. Неправилно и необосновано обаче е приел, че тази промяна на обстоятелствата налага упражняването на родителските права върху малолетното дете да се предостави на бащата, доколкото промяната на местоживеенето на детето в Кралство Белгия, където се установил майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, засяга интересите на бащата. Този извод на съда е направен без оценка на възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението, с което упражняването на родителските права се предоставя на бащата, ще има върху детето и без да са съобразени твърденията за неговия най-добър интерес от страна на двамата родители. Този извод не е съобразен и със събраните по делото доказателства, че от раждането му и до настоящият момент, детето Н. се отглежда изцяло от майката; че между тях е налице силна емоционална връзка; че от м.08.2023 г. детето живее с нея в Еверхем, Кралство Белгия в жилище, собственост на нейните родители /къща с градина/, в която детето има собствена стая; че майката може да разчита на помощ от своите родители и брат; че последната работи на постоянен договор в здравноосигурителен фонд, като почива в сряда и в петък следобед и получава заплата около 1 800 евро; че тя е живяла в Белгия от 2008 г. и е завършила обучението си там, като е вписана в регистрите на населението от 2013 г.; че от есента на 2023 г. детето посещава детска градина първоначално по половин ден, а към 2024 г. - целодневно, изградило е връзка с учителката си и има положително развитие, въпреки трудностите, които среща с изучаването на нидерландски език. Така установените по делото релевантни факти, които не са изследвани от въззивния съд, обуславят извод, че промяната на местоживеенето на детето поради предприетата от родителя, упражняващ родителските права, промяна на местоживеенето му ще има положително въздействие върху детето, както и че неговите здравни, психологически, социални, жилищни и финансови потребности ще бъдат осигурени в най-пълна степен. Ето защо следва да се приеме, че исканата по делото промяна на местоживеенето на детето, е в негов интерес предвид критериите, установените с т. II от ППВС №1/12.11.1974 г., с чл. 59, ал. 4 СК и с пар. 1, т. 5 ДР ЗЗакр. Д, тъй като в негов интерес е и оставането му под непосредствените грижи на майката, която се грижи за него от момента на раждането му и за която не са ангажирани данни, накърняващи родителския й капацитет и способностите й като родител. Обстоятелството, че през м.09.2023 г. майката не се е върнала в Република България и така е осуетила определения режим на лични контакти на детето с бащата, следва да се преценява както с оглед изложените от нея мотиви за това й действие - че е успяла да започне постоянна работа и да запише детето на детска градина, така и с оглед незабавно предприетите от нея, чрез пълномощник действия по подаване на искова молба за промяна в местоживеенето на детето и относно даденото разрешение за пътуване в чужбина, поради което това й поведение няма правното значение, придавано му от бащата. При съобразяване на изложеното от ответника, че не желае да отделя детето от майката, но че тя му обещала, че ще си намери работа в България и ще живеят с детето тук, а не в чужбина и че ако майката и детето се върнат и останат в България, той ще ги подкрепя със средства, настоящият състав на ВКС приема, че в голяма степен категоричното противопоставяне на бащата срещу промяната в местоживеенето на детето в Кралство Белгия е свързано не толкова с интересите на детето, колкото произтича от нагласата му и отношението към другия родител и възникналите между тях разногласия по отношение на детето. Промяната в местоживеенето на детето налага преразглеждане на определения режим на лични отношения на детето с неговия баща и даденото разрешение за пътуването в чужбина.