Dictum – Pro Bono – 5 май 2026 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
За съотношението между мерките относно местоживеенето на детето при родител, който се е устроил и живее в чужбина и осъществяването на личните отношения с другия родител, който живее в България, когато не е постигнато съгласие относно местоживеенето и пътуването на детето, както и служебно по въпроса за задължението на съда при разрешаване на спорните въпроси относно местоживеенето на малолетното дете, режима на лични отношения с неотглеждащия родител и пътуванията му в чужбина, да извърши комплексна преценка, предвид конкретно установените по делото обстоятелства, както на интересите на двамата родители, така и най-вече – съобразявайки се с най-добрия интерес на детето, преценен съобразно критериите, установени с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, така и с разпоредбата на пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето.
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
На първо място следва да се посочи, че съгласно т. V от ППВС №1/12.11.1974 г. основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определянето му изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Изменението може да се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и на обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент, като във всички случаи съдът следва да обсъди дали тези обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. По първия повдигнат въпрос е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съгласно чл. 127, ал. 1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, както и когато е в негов интерес да има постоянно местоживеене в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да даде разрешение за пътуване на детето в чужбина, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чиито кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, но също до определени държави, както и да определи местоживеенето на детето в конкретна друга държава. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 ТР №1/3.07.2017 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСГК, предприетата от родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права промяна на местоживеенето му в друга държава, различна от обичайното местоживеене на детето, сериозно засяга интересите на последното. Това обстоятелство сочи на бъдеща промяна на условията не само за детето, но и промяна във времето, мястото и честотата на контактите и отношенията му с другия родител. В тази хипотеза е налице конкуренция между правата на детето и родителите, съответно възниква нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на интересите на детето. В такава ситуация промяната в живота на детето е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му. Преместването на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото детето не живее, но с когото има определен режим на лични отношения. Този режим е необходимо да бъде променен и съобразен, или преместването - отказано, ако се прецени, че не е в интерес на детето, при спазване разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК. По втория въпрос също е налице трайна съдебна практика на ВКС, според която най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето, която по същината си отразява елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета на правата на детето в Общ коментар №14/2013 г. към Конвенцията за правата на детето: желанията и чувствата на детето; запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режима на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, както и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Винаги когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително да се оцени възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението ще има върху него. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на последните в конкретния случай и как те са претеглени за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на детето се съобразява и дали твърдението за неговия-най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.
С оглед приетото по въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение, се явяват основателни. При разглеждането на предявените искове по чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 127, ал. 2 и чл. 127а СК, извън всяка преценка на най-добрия интерес на детето според посочените в отговора на втория правен въпрос критерии, е отречено правото му да пребивава в Кралство Белгия и да има местоживеене там заедно с майка си, която се е установила да живее и да работи в тази държава. Правилно въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице промяна на обстоятелствата, доколкото от м.08.2023 г. детето живее с майка си в Кралство Белгия, във връзка с която промяна е инициирано и настоящото производство от страна на майката през м.09.2023 г. Неправилно и необосновано обаче е приел, че тази промяна на обстоятелствата налага упражняването на родителските права върху малолетното дете да се предостави на бащата, доколкото промяната на местоживеенето на детето в Кралство Белгия, където се установил майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, засяга интересите на бащата. Този извод на съда е направен без оценка на възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението, с което упражняването на родителските права се предоставя на бащата, ще има върху детето и без да са съобразени твърденията за неговия най-добър интерес от страна на двамата родители. Този извод не е съобразен и със събраните по делото доказателства, че от раждането му и до настоящият момент, детето Н. се отглежда изцяло от майката; че между тях е налице силна емоционална връзка; че от м.08.2023 г. детето живее с нея в Еверхем, Кралство Белгия в жилище, собственост на нейните родители /къща с градина/, в която детето има собствена стая; че майката може да разчита на помощ от своите родители и брат; че последната работи на постоянен договор в здравноосигурителен фонд, като почива в сряда и в петък следобед и получава заплата около 1 800 евро; че тя е живяла в Белгия от 2008 г. и е завършила обучението си там, като е вписана в регистрите на населението от 2013 г.; че от есента на 2023 г. детето посещава детска градина първоначално по половин ден, а към 2024 г. - целодневно, изградило е връзка с учителката си и има положително развитие, въпреки трудностите, които среща с изучаването на нидерландски език. Така установените по делото релевантни факти, които не са изследвани от въззивния съд, обуславят извод, че промяната на местоживеенето на детето поради предприетата от родителя, упражняващ родителските права, промяна на местоживеенето му ще има положително въздействие върху детето, както и че неговите здравни, психологически, социални, жилищни и финансови потребности ще бъдат осигурени в най-пълна степен. Ето защо следва да се приеме, че исканата по делото промяна на местоживеенето на детето, е в негов интерес предвид критериите, установените с т. II от ППВС №1/12.11.1974 г., с чл. 59, ал. 4 СК и с пар. 1, т. 5 ДР ЗЗакр. Д, тъй като в негов интерес е и оставането му под непосредствените грижи на майката, която се грижи за него от момента на раждането му и за която не са ангажирани данни, накърняващи родителския й капацитет и способностите й като родител. Обстоятелството, че през м.09.2023 г. майката не се е върнала в Република България и така е осуетила определения режим на лични контакти на детето с бащата, следва да се преценява както с оглед изложените от нея мотиви за това й действие - че е успяла да започне постоянна работа и да запише детето на детска градина, така и с оглед незабавно предприетите от нея, чрез пълномощник действия по подаване на искова молба за промяна в местоживеенето на детето и относно даденото разрешение за пътуване в чужбина, поради което това й поведение няма правното значение, придавано му от бащата. При съобразяване на изложеното от ответника, че не желае да отделя детето от майката, но че тя му обещала, че ще си намери работа в България и ще живеят с детето тук, а не в чужбина и че ако майката и детето се върнат и останат в България, той ще ги подкрепя със средства, настоящият състав на ВКС приема, че в голяма степен категоричното противопоставяне на бащата срещу промяната в местоживеенето на детето в Кралство Белгия е свързано не толкова с интересите на детето, колкото произтича от нагласата му и отношението към другия родител и възникналите между тях разногласия по отношение на детето. Промяната в местоживеенето на детето налага преразглеждане на определения режим на лични отношения на детето с неговия баща и даденото разрешение за пътуването в чужбина.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Миграция, бежанци и убежище
Въпрос
Какви са законовите предпоставки за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа на чужденци“ и как влияе издадено наказателно постановление на работодателя върху тази процедура?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Член 24и, ал. 1 ЗЧРБ предпоставя издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа на чужденци, от наличието на две предпоставки, първата от които - лицата да отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство, а втората - да притежават виза по чл. 15, ал. 1 от същия закон или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) №1030/2002. Осигуряването на достъп до пазара на труда на работници - граждани на чужди държави се регулира ЗТМТМ, според чл. 15, ал. 1 от който, такъв достъп се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получаването на положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенция по заетостта. В чл. 11, ал. 1 от с. з. са уредени случаите, при които този орган отказва да даде положително становище за достъп, сред които попадат и тези, визирани в т. 6 на посочената разпоредба, в които работодателят, в рамките на една година преди подаване на заявлението за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа от процесния тип, има издадено влязло в сила наказателно постановление по чл. 75а, ал. 2, чл. 76, ал. 2 и 3 и чл. 77, ал. 1 и 2 ЗТМТМ.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Доказване; Престъпления против собствеността, Кражба, Кражба на вещ, която не е под постоянен надзор
Въпрос
Какви са изискванията за назначаване на вещи лица в наказателното производство и възможно ли е назначаването на експерти извън утвърдения списък по Закона за съдебната власт?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Чл. 145 НПК урежда съдържанието на акта за назначаване на експертиза и несъмнено в него са трите имена, образованието, специалността, научната степен и длъжността на вещото лице „ИЛИ“ наименованието на учреждението, в което работи. Същевременно, доколкото вещи лица не са необходими само за наказателни производства, с този въпрос се занимава и устройственият Закон за съдебната власт /ЗСВ/. Той урежда в най-общ план възможността да се назначават вещи лица от списък на утвърдени такива- определени специалисти-чл. 396, ал. 1 ЗСВ. Този списък се създава за удобство на органите на правораздаване. Правилата за включване на специалисти в него, наред с други съответни изисквания, са залегнали в съответен подзаконов акт.
Както неведнъж до момента е заявявал този съд, животът е многообразен и е възможно списъкът да не е изчерпателен за всичките видове специалисти, от каквито е възникнала необходимост, поради което вещите лица по него няма как да бъдат счетени за достатъчни и единствено допустими за определяне. Неслучайно НПК не поставя ограничение за назначаване на вещи лица от определен списък. Съгласно чл. 147 от същия се изисква единствено експертизата да се възложи на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат