Dictum – Pro Bono – 25 март 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Следва ли във волеизявлението на работника или служителя по чл. 326, ал. 1 КТ да се съдържа срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Когато предложението за прекратяване на трудовия договор е направено от работник или служител, без в него да са посочени условията на прекратяването, същото следва да се квалифицира като предизвестие за прекратяване по чл. 326, ал. 1 КТ. Тъй като срокът на предизвестието е законоустановен, не е необходимо той да се съдържа във волеизявлението по чл. 326, ал. 1 КТ. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор, на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Постигнатото взаимно съгласие да бъде прекратен трудовият договор е релевантно и може да послужи като основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ само ако и двете страни се изразили писмено воля за това. В тази последна хипотеза предписаната от закона форма е за действителност. Това разрешение се споделя изцяло и от настоящия състав на ВКС.
При прекратяването на трудов договор с предизвестие по инициатива на работника или служителя, последният не е длъжен да мотивира желанието си за прекъсване на съществуващата трудовоправна връзка с работодателя, нито е длъжен да посочва правното основание, на което да стане това. Решаващо е не дали работникът или служителят се е позовал на разпоредба от закона, а дали волеизявлението му за прекратяване е направено писмено и дали е отправено и достигнало до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор по инициатива на работника или служителя е нормативно установен в чл. 326, ал. 2 и 3 КТ, поради което непосочването му не опорочава нито заявлението на работника или служителя, нито заповедта на работодателя за прекратяване на трудовия договор.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес, Отговорност на властите; Държавна и общинска собственост, Търгове и конкурси
Въпрос
Може ли административният съд да преценява валидността и действителността на граждански договори (като договор за наем), включително по отношение на тяхната привидност, в рамките на производството по ЗОДОВ?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Договорът е сключен между равнопоставени субекти, при свобода на договарянето и е недопустимо този въпрос да бъде преценяван от административния съд преюдициално в производството по ЗОДОВ.
Административните съдилища не са компетентни да се произнасят относно нищожността на граждански договори, включително по повод тяхната привидност. Разрешаването на подобен спор е изцяло от компетентността на гражданския съд и едва след решение на гражданския съд за установяване на нищожност, за административния съд ще бъде налице основание да приеме, че един договор между равнопоставени субекти е нищожен.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против стопанството, Контрабанда, Контрабанда на наркотични вещества; Наказателен процес
Въпроси
Какво представлява по смисъла на чл. 10 КТОС нарушение, свързано с утежняване на наказателно-правния статут на осъденото лице при приспособяване на чуждестранна присъда?
Какви са правомощията на компетентния съд при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието в процедурата по чл. 457, ал. 3 НПК и как те се съобразяват с международните задължения по КТОС?
Какъв е редът и правното основание за трансфер на осъдено лице при липса на съгласие от самото лице, съгласно Допълнителния протокол към КТОС?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
За да е налице нарушение по смисъла на чл. 10 КТОС (Конвенция за трансфер на осъдени лица), в който е предвидена гаранция, че чрез присобената присъда няма да се утежни наказателно-правния статут на осъденото лице, следва решаващия съд да е променил правния характер на определеното на българския гражданин от чуждестранния съд наказание.
От съдържанието на чл. 10 КТОС следва, че при продължаване изпълнението на наказанието, изпълняващата държава е обвързана с правния характер и срока на наказанието, както те са определени от осъдилата държава, но не и с режима на неговото изтърпяване. Именно поради така установеното международно задължение за държавата, правната уредба на обсъжданата процедура за трансфер на осъдени лица –чл. 457, ал. 3 НПК изрично възлага на компетентния съд определянето единствено на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието съобразно националното законодателство.
Съгласно Допълнителния протокол към КТОС не се изисква съгласие на осъденото лице за провеждане на трансферното производство.
Правомощието за определяне на режима при изтърпяване на наказанието се явява акцесорно за решаващия съд и произтича от решението му по основния въпрос в производството –дали приема за изпълнение съответната чуждестранна присъда или отхвърля искането на главния прокурор, с което е сезиран. Когато определя първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода за срок от 14 години, съдът съобразява националното законодателство, доколкото то не противоречи на приложимия международноправен акт /чл. 462 НПК/.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат