Dictum – Pro Bono – 30 януари 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Изпълнително производство; Облигационно право, Обезпечения
Въпрос
Изпълнителните действия, предприети по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително производство въз основа на един изпълнителен лист, имат ли за последица прекъсването на давността и спрямо останалите солидарни длъжници?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
С т. 1 на Тълкувателно решение №2 от 4.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. В съобразителната част на тълкувателното решение /т. 1/ е посочено, че при пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, но точното изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, а и останалите. По своята същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение, характеризиращо се с множество на задълженията и единство на предмета на престацията, тоест един и същ предмет на задълженията на солидарните длъжници - чл. 122, ал. 1 ЗЗД. По аргумент от правилото на чл. 122 ЗЗД кредиторът би могъл да търси принудително изпълнение както срещу един или няколко от солидарните длъжници, така и срещу всички. При издадено изпълнително основание в процес /исков процес, заповедно производство/, воден срещу няколко солидарни длъжници, осъждането им е при условията на солидарност и изпълнителният лист е един. Въз основа на него по искане на взискателя срещу солидарните длъжници се образува едно общо изпълнително дело. Всеки от солидарните длъжници е самостоятелна страна в изпълнителния процес и се намира в самостоятелно правоотношение със съдебния изпълнител, но предмет на изпълнителния процес е едно и също признато и изпълняемо право и взискателят може да получи изпълнение само веднъж. В мотивите към т. 1 на тълкувателното решение са дадени разясненията, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите солидарни длъжници. Направено е обаче изрично разграничение между перемпцията и давността. Подчертано е, че спирането и прекъсването на давността са факти с относително действие при условията на пасивна солидарност. Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите. Нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД се отнася до спирането и прекъсването на давността, които са факти в интерес на кредитора и са свързани с материалноправен срок. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален и преклузивен и е в полза на длъжника. В посочената разпоредба на ГПК, за разлика от чл. 125 ЗЗД, законодателят не е визирал липса на искане от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия само срещу един от солидарните длъжници, а е предвидил като релевантно за перемпцията пълното бездействие на взискателя по изпълнителното дело. Тълкуването по т. 1 на Тълкувателно решение №2 от 4.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите солидарни длъжници, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в изпълнително производство, образувано срещу множество солидарни длъжници. То не касае института на погасителната давност и последиците от извършване на изпълнителни действия само спрямо някой/някои от солидарните длъжници за останалите длъжници в изпълнителното производство от гледна точка на давността. По силата на изричната материалноправна разпоредба на чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването на давността, включително в хипотезата на чл. 116, б. б ЗЗД - с предприемане на действия за принудително изпълнение по отношение на един от солидарните длъжници, няма действие спрямо останалите.
По изложените съображения отговорът на правния въпрос е, че изпълнителните действия, предприети по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително производство въз основа на един изпълнителен лист, нямат за последица прекъсването на давността и спрямо останалите солидарни длъжници.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъчен процес; Отговорност на властите
Въпроси
Могат ли заплатените адвокатски възнаграждения в хода на административното производство да се квалифицират като вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.
По делото се претендират вреди от уважените с ревизионните актове възражения срещу ревизионните доклади в частите, с които по отношение на дружеството ищец не е предвидено в задължението за възстановяване на надвнесени суми за данък върху добавена стойност да бъдат включени и дължимите законни лихви. Това са разноски, които не са основани на отменени като незаконосъобразни актове, а на уважени възражения, изготвени от упълномощения от дружеството ищец адвокат, в производствата по издаване на ревизионни актове.
Съгласно чл. 117, ал. 5 ДОПК ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Възражението по ревизионния доклад е процесуален инструмент за защита на ревизираното лице, който задължава органите по приходите да разгледат представените нови доказателства и аргументи, преди да издадат ревизионния акт. То може да доведе до промяна на констатациите, намаляване на задълженията или прекратяване на ревизията, ако се докаже неточност. Независимо от обстоятелството, че ревизионният доклад не подлежи на самостоятелно обжалване, следва да се отбележи, че съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК, същият се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него.
Правилно е прието в обжалваното решение, че са налице законовите предпоставки за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, основани на незаконосъобразна административна дейност. В случая ищецът, за когото е доказателствената тежест е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното причиняване на вреди, съставляващи заплатени адвокатски възнаграждения за нуждите на проведените административни производства. По делото се установява изпълнение на правни услуги от страна на адвоката, чрез извършване на дължимите се действия, относими към производството по издаване на ревизионен акт установяващ надвнесени суми за възстановяване ведно със законните лихви.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при подаване на възражение срещу ревизионния доклад и при обжалване на ревизионен акт по административен ред, адвокатската защита в хода на ревизионното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и такива вреди се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни констатации или акт. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Доказване; Общоопасни престъпления, Основни състави на производство, пренасяне, изготвяне, търговия и др. на наркотични вещества
Въпроси
При какви условия участието на полицейски служители в претърсване и изземване води до процесуална недопустимост на доказателствата?
Обхваща ли забраната в чл. 118, ал. 2 НПК възможността полицейски служители да свидетелстват за факти, възприети извън разузнавателните беседи?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Забраната в чл. 118, ал. 2 НПК, действително е абсолютна, но само относно добитата от полицейските служители информация от разузнавателните беседи, а не и за личните им възприятия отвъд тях, като например, според особеностите на процесния казус – непосредствените им наблюдения за действията и срещите на подсъдимия преди задържането му, местоположението на наркотичните вещества и техните особености, за които полицейските служители могат да свидетелстват. Обратното разбиране не държи сметка за правилата за тълкуване на правните норми (чл. 46 ЗНА), които изискват съобразяване с целта на тълкувания акт и основните принципи на наказателния процес. Правилно е да се анализира мотивите за въвеждането на въпросната забрана, приета със ЗИД на НПК, обн. ДВ, бр.18/24 г., които с оглед заявените от законодателя цели, съответстват на даденото тълкуване в обжалвания въззивен акт. Допълнението в чл. 118, ал. 2 НПК с израза „както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи“ е обвързано с конкретно осъдително решение на ЕСПЧ от 8.03.2018 г. по делото Д. М. срещу България и цели обезценяване до степен на пълно изключване на доказателствената сила на уличаващата подсъдимия информация, изводима от разузнавателни беседи с него в отсъствие на адвокат и без да му е разяснено правото на защита в аспекта на правото да запази мълчание и да не се самоуличава.
Липсват каквито и да е индиции, както в посоченото решение на Съда в Страсбург (вж. по – подробно пар. 67-72), така и в изложените пред Народното събрание мотиви на вносителите на законопроекта, за това полицейските служители, които са извършили разузнавателна беседа по ЗМВР, да бъдат априори изключени от кръга на свидетелите и да не могат изобщо да свидетелстват за други факти, допринасящи за разкриване на обективната истина, които са възприели лично и непосредствено преди или след беседата. В подкрепа на този доказателствен подход за приемане за годни показания на полицейските служители, е и незасегнатата от допълнението в чл. 118, ал. 2 НПК (ДВ, бр.18/24 г.) редакция на заварената разпоредба в чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК. Съгласно нейната редакция служителите на Министерството на вътрешните работи могат да бъдат разпитвани като свидетели, когато са присъствали при извършване на претърсване и изземване т. е., ако не са били разследващи органи от изброените в чл. 193 и чл. 194 НПК, какъвто е случаят с оспорените свидетелски показания, те могат да бъдат разпитвани за фактите по чл. 117 НПК, които лично са възприели извън комуникацията си с подсъдимия.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат