Dictum – Pro Bono – 20 януари 2026 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ лицето, което притежава право на застрахователно обезщетение за причинените му имуществени или неимуществени вреди при настъпване на покрит застрахователен риск, следва да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Когато вредоносният резултат е закономерна последица от непозволено увреждане, извършено от водач на МПС, чиято деликтна отговорност е обезпечена от застраховател при сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, какъвто е настоящият случай, при отправянето на застрахователната претенция увреденото лице е длъжно да представи на застрахователя документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите. С действащия КЗ е уредена абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя на делинквента по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а именно отправянето на писмена застрахователна претенция до застрахователя по реда на чл. 380 КЗ (чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ). След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като увреденото лице може да предяви иск за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В този смисъл, за да може надлежно да упражни процесуалното право на иск пред съда, увреденото лице по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите трябва да е наясно със становището на застрахователя по предявената претенция – 1) в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ не е получен отговор от застрахователя или 2) застрахователят изрично да обоснове мотивиран отказ за плащане на обезщетение, или 3) застрахователят да е определил или изплатил обезщетение, но увреденото лице да не е съгласно с неговия размер. Следователно, когато застрахователят изрично – с писмен акт, отказва да определи и изплати претендирано застрахователно обезщетение, той е длъжен да уведоми ползващото се от застраховката лице. От момента на получаването на изричния писмен отказ, респ. от изтичането на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5 КЗ (при мълчалив отказ), която от двете дати е по-ранна, увреденото лице би могло да упражни своето процесуално право на иск пред съда. Съгласно правилото на чл. 378, ал. 9 КЗ започналата (от момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 378, ал. 2 КЗ, във вр. с т. 10-13, раздел II, б. „А” от приложение №1) да тече погасителна давност относно паричното вземане на увреденото лице по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите спира за периода от предявяване на застрахователната претенция до момента на получаването на произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1 КЗ, респ. до неговия мълчалив отказ, която от двете дати е по-ранна. Именно от този момент е допустимо да бъде предявен пряк иск срещу застрахователя по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение и спряната погасителна давност продължава да тече (арг. чл. 498, ал. 3 КЗ). В правната норма, уредена в чл. 378, ал. 9 КЗ, се разграничават в темпорално отношение два момента: 1) произнасянето на застрахователя по застрахователната претенция и 2) уведомяването на ползващото се от застраховката лице за това становище на застрахователя – именно от получаването на произнасянето спряната погасителна давност започва отново да тече.

Моментът на произнасяне на застрахователя по предявена застрахователна претенция не е тъждествен, а предхожда момента на получаване от увреденото лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на уведомлението за произнасянето по смисъла на чл. 378, ал. 9 КЗ. В тежест на застрахователя е да докаже положителния правнорелевантен факт, че ползващият се от застраховката е получил това уведомление преди да изтече срокът по чл. 108, ал. 1 КЗ, съответно по чл. 108, ал. 2, 3 или 5 КЗ. Когато липсват доказателства кога това лице е получило произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1 КЗ, спряната при предявяване на застрахователната претенция погасителна давност започва отново да тече след изтичането на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5 КЗ.