Dictum – Pro Bono – 15 януари 2026 г.

Освобождаването на работодателя от отговорност за трудова злополука по чл. 201, ал. 1 КТ обаче настъпва при едно допълнително условие, а именно пострадалият да е причинил умишлено увреждането. Налице е разлика в субективното отношение на работника при двете хипотези. При грубата небрежност липсва умисъл за увреждане. При нея работникът може да нарушава умишлено установените за извършване на трудовата дейност правила, но да не желае или да не се съгласява с настъпването на увреждането на здравето. В случаите по чл. 201, ал. 1 КТ умисълът е насочен не към нарушението на установените за извършване на трудовата дейност правила, а към самото увреждане. При това, умисълът по наказателното право и гражданското такова не се различават, като гражданското не прави разлика между пряк и евентуален умисъл. Затова, за да е осъществена хипотезата на чл. 201, ал. 1 КТ към умисъла за нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила, трябва да се прибави и умисъла за реализиране на самото увреждане.

При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. И съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване).

Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.

Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението. В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия.