всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 14 януари 2026 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Вещно право, Подобрения; Наследствено право

Въпрос

В какъв обем е длъжна ответната страна по иск по чл. 12, ал. 2 ЗН да докаже положителния факт на възнаграждаване на ищеца; дали само наличието на факт облагодетелстващ ищеца или и намерението на наследодателя това да е възнаграждение за извършени подобрения?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

Осъщественото възнаграждение, погасяващо вземането по чл. 12, ал. 2 ЗН, следва да се твърди като факт от насрещната страна и тази страна носи тежестта да докаже, че полученото от претендиращия увеличение на наследството, е именно възнаграждение за увеличението.

Фактическият състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН предполага приложение на нормата в случаите, когато се твърди принос за увеличение обема или стойността на имуществени права, съставляващи наследството на едно лице, от друго лице, имащо качеството на наследник, реализиран преди смъртта на наследодателя, но като парична стойност изчислен към момента на откриване на наследството. Формите на увеличението не се дефинират от закона, това увеличение може да се намира израз във всяко дадено имуществено благо-труд, пари. Законодателят е въвел изискване по чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследникът, който е заявил иска, да не е бил възнаграден по друг начин. Същото е свързано с доказване на факти, сочещи на увеличение имуществото на наследодателя в резултат на правни действия на наследника.

Увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН може да има различни проявни форми, като същественото е то да е в резултат на вложени средства или труд от наследника, въз основа на които стойността на наследството се е увеличила към момента на откриването му. Увеличението на наследството следва да се преценява конкретно за всеки отделен случай като се изследва въпросът каква е стойността на имота към момента на откриване на наследството и каква би била тя, без приноса на наследника. Приносът по чл. 12, ал. 2 ЗН се определя не от вложените разходи и труд от наследника, а от стойността, с която се е увеличило наследството, защото според изричния текст на закона, в полза на наследника се пресмята увеличението на наследството, а не разходите за това увеличение.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Административен процес; Пазарни и секторни регулации, Европейско финансиране

Въпрос

Нарушава ли се силата на пресъдено нещо чрез издаването на административен акт, идентичен с вече отменен такъв, въпреки задължителните указания на съда?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 АПК са всички административни актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, извършени след влизане на съдебното решение в сила, които му противоречат. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, а именно задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие.

Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, тъй като субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. Следователно санкцията на чл. 177, ал. 2 АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Общоопасни престъпления, Нарушаване на мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората; предотвратяване на хранителни отравяния

Въпроси

Какви са задълженията на въззивния съд при анализ на доказателствата, когато изразява съгласие с констатациите на първата инстанция?

При какви условия отказът на съда да удовлетвори доказателствени искания на страните съставлява съществено нарушение на процесуалните правила?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговори

След като изрази пълно съгласие с направения от първата инстанция анализ на доказателствата, обезпечили възприетите от него фактически положения, и приеме за качествено извършена аналитичната дейност по отношение на тези доказателства, въззивният съд не е длъжен отново да обсъжда задълбочено и в детайли доказателствата по делото, да излага подробен анализ на същите и изрично да обосновава всяка приета от него фактическа констатация. Достатъчно е да анализира само тези доказателства и доказателствени източници, които се оспорват.

Не всеки отказ на решаващия орган в съответната фаза на процеса да удовлетвори доказателствени искания на страните съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Такова би било налице само ако в резултат на неуваженото доказателствено искане са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване и явяващи се от съществено значение за правилното решаване на делото.

Значимостта на експертизата като доказателствен способ не е абстрактна, а е от гледна точка на способността й да обоснове или да подпомогне процеса на формиране на изводи в една или в друга насока, да разкрие логически връзки между обстоятелствата, които без нея не биха били формирани, но произтичат от тази експертиза и са релевантни по делото.

В принципен план съдилищата разполагат със самостоятелност и процесуална автономия при извършването на преценка колко и какви доказателства и експертизи да допуснат и да приобщят по пътя към постигането на обективната истина по делото. С оглед на това и доколкото решението за допускането на исканата от защитата комплексна експертиза е въпрос на преценка за необходимостта от допълване на доказателствения материал в насока установяване и проверка на факти и обстоятелства, относими към разкриване на обективната истина, която (преценка) в случая е била за отсъствието на необходимост от такава експертиза, то тази дейност на въззивния съд, след като е подчинена на изискванията на процесуалния закон, не подлежи на касационен контрол.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на тези отговори от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат